Определение № 4127 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4781/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С постановено по настоящето дело решение № 101/ 06.10.2023 г. е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. И. С., за което е издадена заповед № 379/ 01.07.2021 г., А. И. С. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност – „моряк“ в „Рубишипс“ ООД, гр.Русе и „Рубишипс“ ООД е осъдено да заплати на адвокат В. М. В. 2 070 лв адвокатско възнаграждение за всички инстанции, на основание чл.38 ал.2 ЗА., а в полза на бюджета на съдебната власт - дължимите държавни такси за водене на производството в размер 350 лв. Процесуалният представител на ищеца по делото адвокат В. В. е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Поддържа, че има право на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в размер 2 560 лв /1 200 лв за касационното производство на основание чл.9 ал.2 НМРАВ, 710 лв за въззивното производство и 650 лв за първоинстанционното производство/, в който смисъл е представил списък по чл.80 ГПК. Съдът определил възнаграждението в размер 2 070 лв за всички инстанции, затова постановеното по делото решение следвало да бъде изменено в частта за разноските, като бъдат присъдени допълнително 490 лв адвокатско възнаграждение. Ответникът „Рубишипс” ООД оспорва искането. Счита, че възнаграждението е определено правилно в рамките на една минимална работна заплата за страната за всяка от инстанциите и поддържа, че молбата на ищеца следва да бъде оставена без уважение. Съдът намира молбата за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна. Възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ се определя не според това, какъв размер е посочил процесуалният представител в списък по чл.80 ГПК, а съгласно издадената по законова делегация НМРАВ /чл.38 ал.2 вр. чл. 36 ал.2 ЗА/. Съгласно чл.7 ал.1 т.1 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението. Разпоредбата на чл.9 ал.2 НМРАВ е приложима само в случаите, когато касационната жалба не е разгледана по същество, но не и в случаите, когато спорът е разрешен от касационната инстанция. Независимо от изложеното, към момента, в който касационната жалба и изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са изготвени, минималният размер на възнаграждението по чл.9 ал.2 НМРАВ не е 1 200 лв, а е 600 лв, което е по – малко от размера на минималната работна заплата. Поради това съдът приема, че няма основание постановеното по делото решение да бъде изменено в частта за разноските и