Решение № 385 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2009 г.

Решение № 385 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. С. и С. С. К. от гр. С., срещу решение № 911 от 22.05.2009 г. по гр. дело № 491/2009 г. на Пловдивски окръжен съд в тази негова част, с която е оставено в сила решение № 5 от 7.01.2009 г. по гр. д. № 431/2008 г. на Карловски районен съд по отхвърлен иск на касаторите за присъждане на лихви на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за период на забава от 12.04.2007 до 9.11.2007 г. върху изплатена главница . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 266, ал. 3 от ГПК, като въззивният съд е следвало да съобрази пропуските в доклада по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, а не да отказва приемането на писмени доказателства. При липса на указание кое обстоятелство се нуждае от доказване с оглед твърдението за изпадане на ответника в забава, първостепенният съд е отхвърлил иска предвид недоказване на факт, а въззивният съд е отказал да приеме писмени доказателства за неговото настъпване . Касаторите молят Върховния касационен съд да отмени постановеното решение в обжалваната част Съображения са развити в жалбата . Ответникът в касационното производство О. Карлово изтъква в отговор, че ищците не са ангажирали своемременно доказателства относно факт, препоставящ изискуемостта на вземането им и съдилищата правилно са приложили процесуалния закон Касационната жалба на Р. С. С. и С. С. К. е допусната до разглеждане по същество с определение № 1* от 23.10.2009 г. при основанията на чл. 280, ал. 1 т 3 от ГПК, по процесуалния въпрос за съдържанието на доклада по чл. 146, т. 4 и т. 5 от ГПК, в каква степен на конкретност съдът е следвало да укаже подлежащ на доказване факт, свързан с формалното връчване на заповед за определяне на сума по обезщетение във връзка с отчуждаване по улична регулация, с оглед изискуемостта на обезщетението в полза на правоимащите и като въпрос, поставен пред въззивния съд с оглед забраната по чл. 266, ал. 1 от ГПК. Недоказването на факта, че заповедта е връчена, е било изведено като решаващ мотив за отхвърляне на иска в една част, като въззивната инстанция не е приела писмени доказателства в тази насока поради преклудиране на възможността да се представят . В частта, с която след отмяна на решение от 7.01.2009 г. по гр. д. № 431/2008 г. на Карловски районен съд О. Карлово е осъдена да заплати лихва за забава от 4113,67 лева за периода след 9.11.2007 г., въззивното решение е влязло в сила. По претенция на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на лихви върху изплатено със закъснение обезщетение, отхвърлена изцяло от Карловски районен съд поради липса на доказателство за изискуемост на главницата през исковия период, Пловдивски окръжен съд е приел, че определеното по Заповед № 455 от 4.04.2007 г. обезщетение е изискуемо след изтичане на седмодневен срок от момента, във който тази заповед е връчена на ищците и този момент е останал неустановен, докато О. К. не е превела част от главницата по задължението и по този начин се е поставила в положение за забава, за остатъка от сумата. Извод за датата на изискуемостта е направен предвид буквалното съдържание на заповедта, която е административен акт с граждански последици. Предвид правилото на чл. 266, ал. 1 от ГПК въззивният съд е отказал да приеме и обсъди писмено доказателствата получаване на заповедта по пощата, непредставено пред първа инстанция. По въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане и въз основа на обстоятелствата по делото, Върховен касационен съд, III г. о намира следното: Когато с иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се претендира лихва за забава спрямо изплащане на обезщетение, определено по размер с акт на публичната администрация като нейно гражданскоправно задължение и когато този административен акт подлежи на изпълнение чрез плащане в изрично определен "едноседмичен срок от връчването на заповедта", съдилищата допускат процесуално нарушение, ако по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 обвързват действието на забавата с положителното установяване на формалното връчване на акта в тежест на правоимащия, чрез писмени доказателства, удостоверяващи получаването. казание в доклада по делото ищецът да докаже "датата на изискуемостта" на определено по този ред вземане, по същество не съдържа изпълнение на изискването по чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, тъй като вместо да се посочи факта, в последствие решаващо приет за недоказан и от двете съдебни инстанции, са указвани единствено правни последици. Предвид гореизложеното, жалбата по същество е основателна . Пловдивски окръжен съд неправилно е приел задълженията на първостепенния съд по доклада за надлежно изпълнени, но решаващо за правилността на решението в обжалваната част е незаканосъобразно възприетият от въззивния съд мотив, че ищците следва да удостоверят факта на връчване на заповедта за определеното и подлежащо на плащане в тяхна полза обезщетение, без което не ще могат да се позоват на последиците на забавата. При положение, че издадената заповед № 455 от 4.04.2007 г. във вр. чл. 205, ал. 1 от ЗУТ и чл. 23 от ЗОбС подлежи на изпълнение и предвид обстоятелството, че О. К. няма законово основание да задържа плащането или да обвързва изпълнението с други свои, или на насрещната страна, действия, достатъчно е правоимащите да се позоват на издадената заповед . Ответната община е изпаднала в забава по отношение на дължимите плащания считано от датата, посочена в исковата молба, т. е седем дни след издаване на акта . Определеното обезщетение не е било преведено за периода от 12.04.2007 до 9.11.2007 г. и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи мораторна лихва върху главницата от 51 360 лева . Постановеното в обратния смисъл решение на Пловдивски окръжен съд следва да бъде отменено в обжалваната част и следва да бъде постановено друго от настоящия съд по съществото на спора, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК . Искът в тази част е основателен и доказан в предявения размера от 4233,10 лева, установен от вещото лице и следва да бъде уважен, ведно с присъждане на онези разноски, които включват частта от разноските с оглед изхода на делото в обжалваната част и разноските пред настоящата инстанция, общо 920 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.