Определение № 49 от 23.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 39 от 03.01.2018 г. на [фирма] чрез адвокат Ю. О. от АК – [населено място] против определение № 1057 от 04.12.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 132/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. добрич, ГО, с което е допълнено постановеното по същото дело решение № 194 от 10.07.2017 г. в частта за разноските, като настоящят жалбоподател е осъден да заплати на М. Н. А. и В. И. И. сумата 246,41 лв. за защита във въззивното производство съобразно обезсилената част на първоинстанционното решение и прекратената част от иска по чл. 108 ЗС. Ответниците по частната жалба М. Н. А. и В. И. И. са е подали писмен отговор чрез адвокат М. К. от АК – [населено място]. Върховният касационен съд в настоящия си състав констатира, че срещу решение № 194 от 10.07.2017 г. по въззивното гражданско дело е подадена касационна жалба от М. Н. А. и В. И. И., като е образувано касационно гражданско дело № 1148/2018 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение. По силата на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Тъй като произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационната жалба, не се налага отделно разглеждане на частната жалба от касационната жалба срещу въззивното решение, поради което при условията на чл. 213 ГПК, съдът