Определение № 4685 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3817/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020 г. (ОПИК) срещу Разпореждане №1970 от 19.02.2026 г. на Административен съд (АС) – Пловдив по адм. дело №1446/2025 г. С Разпореждането е върната касационната жалба на ръководителя на УО на ОПИК срещу Решение 9182 от 24.10.2025 г. на АС – Пловдив по адм. дело № 1446/2025 г. Частният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020 г. счита разпореждането за неправилно. Излага, че с разпореждане от 10.02.2026 г., получено на 10.02.2026 г., съдът е оставил без движение подадената от него касационна жалба, като е указал на касатора в 7-дневен срок от съобщението да довнесе допълнително сума в размер на 104,66 евро, представляваща държавна такса за подадената касационна жалба. С молба с изх. № 26-00-74-14 от 17.02.2026 г. е изпратил на АС - Пловдив, заверено копие от платежно нареждане за довнесената по делото държавна такса, чрез „Български пощи“ ЕАД, като видно от датата на изходящото пощенско клеймо, а именно 17.02.2026 г., платежното нареждане е представено в указания 7-дневен срок. Видно от Опис - сметка и положеното върху него изходящо пощенско клеймо, писмото с платежното нареждане е изпратено на 17.02.2026 г. Видно от разпечатка от „Български пощи“ ЕАД, същото е изпратено на 17.02.2026 г. и е постъпило в АС - Пловдив на 20.02.2026 г. Предвид изложеното прави искане разпореждането да бъде отменено. Ответникът – „Елвеко – Електромонтажи“ ЕООД не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В обжалваното разпореждане съдът е посочил, че производството е образувано по касационна жалба на ръководителя на УО на ОПИК срещу Решение 9182 от 24.10.2025 г. на АС – Пловдив по адм. дело № 1446/2025 г. При проверката на редовността на касационната жалба съдът е установил, че оспорващият не е внесъл пълния размер на дължимата държавна такса за производството, поради което с Разпореждане № 1521 от 10.02.2026 г. му е предоставил 7 – дневен срок за внасяне на държавната таксата по сметка на ВАС или за заплащането й на ПОС терминал в сградата на ВАС, като е посочил, че в същия срок следва да представи документ, удостоверяващ плащането. Съдът е указал на касационния жалбоподател, че ако нередовността не бъде отстранена в срок, жалбата му ще бъде върната. Съобщението е получено от касационния жалбоподател чрез Системата за сигурно електронно връчване на 10.02.2026 г. Съдът е приел, че в указания срок не са представени доказателства за отстраняване на нередовността на касационната жалба. Предвид изложеното и на основание чл. 213а, ал. 1 АПК е върнал касационната жалба на ръководителя на УО на ОПИК срещу Решение 9182 от 24.10.2025 г. на АС – Пловдив по адм. дело № 1446/2025 г. Разпореждането е неправилно. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В настоящия случай АС – Пловдив правилно е приел, че разпореждането, с което касационната жалба е била оставена без движение е връчено на касационния жалбоподател на 10.02.2026 г., като срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 17.02.2026 г. Неправилно обаче съдът е счел, че дължимата държавна такса не е била внесена в указания срок. От приложената към частната жалба Опис – сметка се установява, че на 17.02.2026 г., на която дата е поставено пощенско клеймо от „Български пощи“ ЕАД, от Министерство на иновациите и растежа до гр. Пловдив е изпратена Преписка №26-00-74-14 от 17.02.2026 г. Преписката съдържа писмо до АС – Пловдив по адм. дело №1446/2025 г., към което е приложено платежно нареждане от 17.02.2026 г. за внесена сума по сметка на ВАС в размер на 104,66 евро – държавна такса по делото. От разпечатка от страницата на „Български пощи“ ЕАД се установява, че пратката е създадена на 17.02.2026 г. и е доставена в РПЦ – Пловдив на 20.02.2026 г. Посочените данни се удостоверяват и от приложените към касационната жалба документи, от които се установява, че на 20.02.2026 г., след постановяване на обжалваното разпореждане, писмото от ръководителя на УО на ОПИК, с приложеното към него платежно нареждане, е постъпило в АС – Пловдив на 20.02.2026 г. Датата на изплащането му – 17.02.2026 г. е видна и от съдържащия се към касационната жалба пощенски плик, с пощенско клеймо от 17.02.2026 г. При така установените по делото релевантни факти изводът на първоинстанционния съд за неизпълнение в срок на дадените с разпореждането му указания, макар и правилен към момента на постановяване на определението, се явява несъответен на фактите по делото. Доколкото подаването на документите удостоверяващи изпълнение на указанията може да стане и по пощата, съдът не е изчакал достатъчно дълъг срок, в който да се увери, че указанията не са изпълнени, преди да върне касационната жалба. С оглед на горното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото следва да бъде изпратено на председателя на Седмо отделение на ВАС за по-нататъшно администриране на касационната жалба на ръководителя на УО на ОПИК срещу Решение № 9182 от 24.10.2025 г. на АС – Пловдив по адм. дело № 1446/2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд