Определение № 211 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11826/2025 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Д. А., чрез адв. Ц. Дангалакова против Определение № 34815 от 23.10.2025 г. по адм. дело № 11049/2025 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането на А. за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 1040-21-578/06.10.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София – град. Претендира се отмяната на атакувания съдебен акт като не се споделят мотивите на съда за неоснователност на твърденията на искателя за настъпване на значителни и труднопоправими вреди за неговото семейство от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения акт. Ответникът - директор на ТП на НОИ София-град не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и законосъобразност, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административния съд София-град по реда на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК, вр. чл. 118 КСО е оспореното от А. Решение № 1040-21-578/06.10.2025 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-02035009/04.08.2025, издадено от длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО на ТП на НОИ София-град. С последното е разпоредено оспорващият да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 2 от КСО за периода от 05.03.2025г. до 30.06.2025г. вкл. в размер на 3165.37 лева, от които 3081.00 лева – главница и 84.37 лева – лихва, начислена до датата на постановяване на разпореждането. С жалбата до съда срещу решението на директора на ТП на НОИ София-град, А. е поискал спиране на допуснатото по силата на чл. 118а, ал. 1 КСО предварително изпълнение, с твърдения за големи разходи за издръжката на домакинството и отглеждането на малолетното му дете, водещи до настъпване на значителна или трудно поправима вреда вследствие на предварителното изпълнение. Представил е доказателства за посочените месечни разходи. Първоинстанционният съд е мотивирал отхвърлянето на искането с липсата на убедителни доказателства в подкрепа на тезата на оспорващия за настъпване на значителни и/или трудно поправими за него и домакинството му, в резултат на допуснатото от закона предварително изпълнение. Приел е, че ангажираните доказателства не установяват наличието на противопоставим и надделяващ обществения интерес от допуснатото предварително изпълнение личен интерес на А. като адресат на акта. Определението е правилно. Съгласно нормата на чл. 118а, ал. 1 КСО, съдебното оспорване на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на управителя на Националния осигурителен институт относно разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им. Изпълнението им може да бъде спряно от административния съд при условията на чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“, по аргумент от чл. 118а, ал. 2 КСО. Правилна е преценката на АССГ, че в конкретния случай не е налице доказано основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение по силата на закона, презумиращо наличието на предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 АПК. Както пред административния съд, така и пред ВАС А. не е посочил и представил убедителни и годни доказателства, с които да установи вероятността за настъпване на твърдените от него значителни и труднопоправими вреди от изпълнението на оспорения административен акт. В заключение обоснована е преценката на съда, че не е доказано наличието на противопоставим интерес на презумирания обществен такъв. Безспорно разходите за издръжката на домакинството на адресата на акта и разходите, свързани с отглеждане на малолетното му дете /в това число и за частна детска градина/ са високи, но не доказват наличието, респективно възможността за настъпване на значителни и труднопоправими вреди, по смисъла на горната разпоредба. По тези съображения, при липса на доказана възможност за причиняване на значителна или трудно поправима вреда за адресата на акта, правилно Административен съд София-град е отхвърлил искането му за спиране на изпълнението. Определението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение