Решение № 1790 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9695/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, чрез юриск. М. Михайлова срещу решение № 1405/31.07.2024 г., постановено по адм. дело № 149/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с кое по жалба на „Мултигор“ ООД – с. Друмохар, Община Невестино, Област Кюстендил е отменен ревизионен акт (РА) № Р – 22001023002789 – 091 – 001/22.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 136/31.01.2024 г. на директора на посочената по – горе дирекция за отказано право на данъчен кредит в размер от 120 611,38 лв. и лихви – 16 856,73 лв.по фактури, издадени от „Дървесина Комерс“ ЕООД, „Дървесина Инвест 22“ ЕООД, „Трън Транс“ ЕООД и „АС – 20 – 20“ ЕООД за данъчни периоди на месец януари 2022 г. и от месец юни 2022 г. до месец март 2023 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател решението е постановено в нарушение на чл. 154, ал. 1, чл. 179, ал.1, чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, както и чл. 170, ал.1 АПК, чл. 68, ал.1, т.1, чл. 69, ал.1,т.1 във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9 ал.1 и чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС. Твърди се, че решението е постановено при грубо незачитане на фактическата обстановка и безкритично възприемане на представените писмени документи, като напълно са пренебрегнати съдържащите се в тях и констатирани от ревизията, както и в решението на директора на дирекция „ОДОП“ несъответствия. В касационната жалба се посочва, че при доставки на стоки със специфичен предмет, какъвто е дървеният материал, следва да бъдат съобразени изискванията на специалния Закон за горите (ЗГ), Правилника за прилагане на ЗГ (ППЗГ) и Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1/2012), като в този смисъл се сочи и практиката на Върховния административен съд, цитирана в решението на решаващия орган. Според касатора съдът е приел, че са налице документи, изискуеми от ЗГ и ППЗГ и се е доверил на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, без да съобрази несъответствието на приложените от жалбоподателя документи, за които се твърди, че са превозни билети. Посочва се също, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е представил ненаименовани документи, за които се твърди, че са превозни билети с отбелязвани „Данни за превозни билети“ и „Данни за дървесината“, но те не съдържат реквизитите на превозен билет по чл. 211, ал. 3 ЗГ, чийто образец е одобрен като Приложение № 1 към заповед № 902/15.10.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). Излага се и довод в касационната жалба, че нито едно от дружествата по стоковата верига не е представило дневник за постъпилата и експедирана дървесина, каквото е изискването на чл. 206, ал.1 ЗГ, но и това обстоятелство е било игнорирано от съда. В касационната жалба е изложено оплакване, че съдът в нарушение на чл. 202 ГПК при преценка на доказателствата и е дал превес на заключението на техническата експертиза, като е пренебрегнал представените официални документи – писмо № РДГ 14 – 8594/20.09.2023 г., с което Регионална дирекция по горите е уведомила ревизиращия екип, че на „Дървесина Комерс“ ЕООД и „Дървесина Инвест 22“ ЕООД не са издавани позволителни за сеч, а само на „Дърводобив Комерс“ за землище Мало Малово, Община Драгоман и землище Балша, Столична община, въпреки че няма доказателства „Дърводобив Комерс“ ЕООД да е предходен доставчик на „Дървесина Комерс“ ЕООД и „Дървесина Инвест 22“ ЕООД. За представените позволителни за сеч касаторът твърди, че фигурира „Дървесина Инвест 22“ ЕООД, не са подписани, не е посочен лесовъд, нито от кого са маркирани, няма име, длъжност и подпис на лицето, издало позволителното, но това не е попречило на съда да се позове на тези документи и без никакъв коментар да не зачете представеното от РДГ писмо. За кантарните бележки съдът според касатора е констатирал за тяхното наличие, но не е съобразил обстоятелството, че никъде в тях не са упоменати спорните доставчици предвид, че те са с лого „Монди“ и като клиент „Мултигор“ ООД. Налице са според касационния жалбоподател и други несъответствия, които указват за наличието на формално съставени документи и те подробно са описани в РА/РД, така и в решението на директора на дирекция „ОДОП“ – София. Посочва се като пример издадена фактура № 2…0154/28.11.202 г., издадена от „Трън Транс“ ЕООД с посочване, че услугата е по транспорт на иглолистна целулоза 60,24 тона, получена на 28.11.2022 г., а от същата дата е и фактура № 0…058/28.11.2022 г., издадена на жалбоподателя от „Дървесина Инвест 22“ ЕООД за доставка на технологична дървесина общо 60,260 тона. тона. Пълното игнориране от съда на горните обстоятелства касаторът твърди ,че показва липса на безпристрастност при разглеждане на спора. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение, с което се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. С. Теофанова. Представен е по делото и списък по чл. 80 ГПК за юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 20 288 лв. (по 10 144 лв.) и за държавна такса – 1 103,97 лв. или общо 21 391,97 лв. Ответникът по касационната жалба „Мултигор“ ООД – с. Друмохар, Община Невестино, Област Кюстендил, чрез процесуалния си представител адв. Д. Димитров в депозирана писмена защита по делото и в съдебно заседание, я оспорва. Претендира се присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура в депозирано по делото писмено заключение и в съдебно заседание счита касационната жалба за основателна, а обжалваното решение като неправилно, да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, от. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени оспорения от „Мултигор“ ООД РА, първоинстанционният съд е приел, че същият е материално незаконосъобразен. Съдът подробно е описал фактическата обстановка в ревизионното производство и в първонистанционното съдебно производство. За да обоснове правния си извод за основателност на жалбата на „Мултигор“ ООД съдът се е позовал на заключенията на съдебно – счетоводната и съдебно – техническата експертиза. Посочено е в тази връзка в съдебното решение, че процесните фактури са осчетоводени и от доставчиците, и от получателя, включени са в месечните справки – декларации и в дневниците за продажби и за покупки и ДДС по спорните фактури е участвал в резултата за съответния месец, а плащанията са извършвани по банков път. От съдебно – техническата експертиза съдът е приел, че за процесната дървесина, закупена от „Мултигор“ ООД са налице издадени превозни билети към всяка една от фактурите и е налице към тях пълен набор от документи, като позволително за сеч, кантарна бележка, резултати от измерване и превозен билет. Относно транспортните средства, които са извършвали превоза на процесния дървен материал съдът отново от констатациите на техническата експертиза е направил извод, че е доказан превоза, като от справката на БГТОЛ са установени маршрутите, по които са пътували, както и че е налице съответствие изцяло по вид и количество на дървесината по фактурите за покупка от „Мултигор“ ООЗ към „Монди Стамболийски“ ЕАД, като в по- голямата част от случаите няколко доставки се окомплектоват в една фактура за продажба. Съдът е кредитирал и свидетелските показания на А. А. и С. Б., като безпротиворечиви и ясни и те според него доказвали реалността на доставките. Затова и доводите на ответника за неустановяване на главния факт на доказване – наличие на облагаеми доставки, са приети от съда за неоснователни. Придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката и извършването на услугата (чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, чл. 6 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС, както и чл. 68, ал.1, т. 1 ЗДДС) съдът е посочил, че са елементи от фактическия съотв, пораждащ правото на данъчен кредит. Липсата на обезпеченост на доставчика, съдът е приел, че не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, както и че в случая за ревизираното дружество са налице законовите предпоставки на правото на приспадане на данъчен кредит по представените фактури и то е упражнено по реално осъществени доставки на стоки съгласно чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 6 ЗДДК. При така изложените мотиви първостепенният съд е отменил като незаконосъобразен ревизионния акт. Обжалваното решение е неправилно постановено. Правилно първоинстаницонният съд е установил фактическата обстановка по делото, както и механизма на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки. Въз основа на тях обаче съдът не е извършил никаква преценка на събраните по делото доказателства, поради което липсват собствени мотиви на решаващия съд относно спорното право, а само бланкетни такива, което е нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК. Подробното описание на фактите и обстоятелствата, установени в ревизионното производство не е достатъчно, за да се мотивира едно съдебно решение. Въз основа на фактическите установявания съдът е длъжен да ги обсъди, ведно с доказателствата по делото за всеки един от доставчиците, а в случая липсва каквото и да е обсъждане, респ. преценка на доказателствата. В решението е посочено само, че са налице документи, доказващи осъществяването на реални доставки на стоки и услуги, без никаква обосновка. Посочването само в решението, че са налице позволителни за сеч, кантарни бележки и превозни билети, не е достатъчно за обосноваване на крайния правен извод на съда. В РД, респ. в РА и решението на решаващия орган при административното обжалване на акта изрично е посочено, че всички позволителни за сеч и превозните билети, подробно посочени в ревизионния доклад са издадени от името на „Дърводобив Комерс“ ЕООД, но не и на сочените като доставчици и издатели на процесните фактури „Дървесина Комерс“ ЕООД и „Дървесина Инвест 22“ ЕООД. Това несъответствие въобще не е обсъдено от съда. Съдът не е обсъдил в тази връзка и приложимите за спецификата на търговията с дървесина материалноправни разпоредби на чл. 211 и сл. от ЗГ, както и на Наредба № 1/2012. Липсва каквато и да било проверка от съда на специалните документи и техните реквизити, изрично посочени и които трябва да притежават при доставки на дървесина, какъвто е предмета на процесните фактури и определените реквизити на тези документи в заповед № № 902/15.10.2021 г. на Изпълнителния директор на ИАГ. Наред с това правилно е изложено оплакване в касационната жалба, че съдът изцяло е игнорирал представеното писмо от РДГ - Кюстендил в отговор на направено запитване от ревизиращия екип и според което „Дървесина Инвест 22“ ЕООД има договор за сеч и продажба, поради което с РА за част от фактурираната дървесина е констатирано, че законосъобразно е упражнено правото на данъчен кредит, а за останалите фактури (процесните) е отказано. И това доказателство от РДГ – Кюстендил не обсъдено от съда, както и не е извършена дължимата преценка на доказателствата по доставчиците поотделно и в тяхната съвкупност, касателно спорните фактури. В тази връзка правилно касационният жалбоподател излага и оплакване, че поради игнориране на доказателствата по делото, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е така, тъй като съдът само е обсъдил заключенията на съдебно – счетоводната и съдебно – техническата експертиза, но без обсъждане на останалите писмени доказателства, неправилно е обосновал крайния си извод за незаконосъобразност на акта само въз основа на експертизите и бланкетното възприемане като безпротиворечиви показанията на разпитаните свидетели А. А. и С. Б., като съдът дори не е обсъдил техните показания, а е изложил формални мотиви, без да посочи кое от тези показания го убеждава за реалността на процесните доставки. В голямата си част съдебните експертизи са отговорили на правни въпроси, което не е от тяхната компетентност, а без обсъждане и преценка на всички относими към правния спор доказателства и доказателствени средства, съдът неправилно е приел, че доставките са доказани и данъчният кредит законосъобразно е упражнен. Следва да се отбележи, че по отношение на транспортните услуги от „Трън Транс“ ЕООД съдът също не е извършил необходимата преценка на относимите за тези доставки на услуги доказателства, не е изложил и контретни мотиви по тези доставки на услуги. По отношение на сходните доставки на услуги от „АС – 20 – 20“ ЕООД липсват каквито и да било мотиви в обжалваното решение. Липсата на мотиви по същество в съдебното решение за процесните доставки, по които "Мултигор" ООД е упражнило право на данъчен кредит, необсъждането на доказателствата по делото и преценката на всички относими към спора доказателства, касателно издадените фактури за стоки и доставки от преките доставчици, поставя в невъзможност настоящата касационна инстанция да се произнесе по същество. При така изложеното съдът счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските – чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Административен съд – Кюстендил за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да мотивира решението си след обсъждане на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото и да отговори на направените от страните по делото доводи и възражения. С оглед изхода на делото съдът не се произнася за разноските на страните на основание чл. 226, ал. 3 АПК, а такива ще следва да присъди и за настоящата касационна инстанция новият състав на първоинстанционния съд в зависимост от изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение