Решение № 5997 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2010 г.

Решение № 5997 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив против решение № 1227/1.09.2010 г., постановено по адм. дело № 2207 от 2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен РА № 900124 от 25.08.2009 г. на ТД на НАП - Кърджали, потвърден с решение № 798 от 26.11.2009 г. на ДД "ОУИ" - Пловдив, с който на Бойко Синапов допълнително е начислен ДДС в размер на 62 362,72 лв. и са начислени лихви в размер на 23 728,88 лв. за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2008 г. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на постановено решение, иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Бойко Филипов Синапов от гр. Джебел, чрез процесуалния си представител адв. Божикова оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила и се присъдят разноски за настоящата инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е РА, издаден при констатирани от органа обстоятелства за допълнително начисляване на ДДС на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (в сила до 31.12.2006 г.) и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 102, ал. З, т. 2 от ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.), произтичащо от факта, че при проверка на декларираните от лицето данни по ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., 2006 г. и чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. се установява, че то е реализирало доходи като лице, регистрирано като земеделски производител, при което е надхвърлило прага за задължителна регистрация по ЗДДС. Прието е, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и е определен ДДС за внасяне в общ размер 62 362,72 лв. на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) за отделни данъчни периоди от 15.05.2005 г. до 31.12.2006 г. и чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за отделни периоди от 1.01.2007 г. до 30.06.2008 г., когато е отпаднало основанието за регистрация по ЗДДС. За да отмени РА като незаконосъобразен, съдът се е позовал на събраните в хода на съдебното оспорване гласни доказателства - свидетелски показания и приетите по делото съдебни експертизи. Решението е неправилно. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК, за което ревизираното лице е уведомено по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и са изискани всички документи, които то съхранява във връзка с реализираните от него доходи и извършените разходи, в т. ч. договори, фактури, изкупвателни бележки, разходни касови ордери (РКО) и други за реализираните агнета, мляко и вълна през периода, както и банкови бордера за получени субсидии. Във връзка с връчените му искания за представяне на документи и писмени обяснения, лицето е заявило, че не съхранява никакви документи за реализираните от него приходи и направените във връзка с тях разходи. Прието е от органите по приходите, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч за установяване на основата за облагане с данък по ЗДДС. На база събраните и анализирани в хода на ревизията данни, органите по приходите са установили, че ревизираното лице е достигнало облагаем оборот в размер на 71 350 лв. към 30.04.2005 г., при което до 14.05.2005 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС (отм.) на основание чл. 108, ал. 1 ЗДДС (отм.). Конкретната данъчна основа за реализираната по месеци продукция е определена, като са взети предвид дадените от самото ревизирано лице писмени обяснения. Тъй като в хода на ревизията е установено, че лицето не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) за отделни данъчни периоди от 15.05.2005 г. до 31.12.2006 г. и чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за отделни периоди от 1.01.2007 г. до 30.06.2008 г., когато е отпаднало основанието за регистрация по ЗДДС, органите по приходите са начислили данък в общ размер 62 362,72 лв. За да отмени процесния ревизионен акт, първоинстанционният съд приема, че от обстоятелството, че ревизираното лице е декларирало в подадените ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), респ. по чл. 50 от ЗДДФЛ определен размер на доходи, реализирани от дейност като регистриран земеделски производител, в никакъв случай не следва извод, че същият в действителност е реализирал доходи в декларирания размер. Така направените от съда заключения са неправилни. Доходите на лицето в качеството му на земеделски производител са освободени от облагане по ЗОДФЛ (ЗДДФЛ, но формират облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. В чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е посочено, че данъчно задължено лице по смисъла на този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея, като в ал. 2, т. 3 е посочено, че не са данъчнозадължени лица по смисъла на този закон физическите лица за извършваната от тях дейност по управление и контрол на юридически лица. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗДДС (отм.) освен всичко друго независима икономическа дейност е и всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите. В новия ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., е дадено легалното определение на понятието "независима икономическа дейност" - чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и според него независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Изречение второ на същата алинея разширява това приложно поле и приравнява на независима икономическа дейност и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. По смисъла на тези разпоредби извършваната от ДЗЛ дейност представлява независима икономическа дейност и е предмет на облагане по ЗДДС. Продажбите на животинска продукция не са от кръга на освободените доставки и формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. Тъй като лицето не е представило документи за реализираните от него приходи, декларираните данни по годишните данъчни декларации са приети като вярно отразяващи реализираните количества стоки, поради това, че декларацията по ЗОДФЛ /ЗДДФЛ, макар и частен документ, доколкото обективира неизгодни за лицето факти, следва да се цени като документ с материална доказателствена сила, която доказателствена сила не може да бъде оборена със свидетелски показания или с експертиза. От друга страна, данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е от категорията на тези посочени в Глава XIV, Раздел I от ДОПК - с нея данъчните субекти сами определят облагаемата основа и изчисляват дължимия данък. В този документ под страх от наказателна (чл. 313 от НК), съответно от административнонаказателна (чл. 80, ал. 2 от ЗДДФЛ) отговорност, лицето е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения. Декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ е изпълнително основание, съобразно разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Съществува ред за корекция в подадена данъчна декларация, но в случая ревизираният субект не е направил никакви корекции в подадените от него годишни данъчни декларации. При тези данни, недопустимо е да се обсъжда от съда, че доходът, деклариран в тях не отговаря на действително придобитото. Отделно от това, ревизираният субект не е спазил изискването на чл. 108, ал. 2 от ЗДДС за определяне на облагаемия оборот след изтичането на всеки календарен месец, което води до задължение за регистриране по реда на ЗДДС при достигане на определен оборот. Като не е обсъдил установените с декларацията доходи, а се е позовал на заключението на приетите по делото експертизи, които са изготвени на база статистически данни, съдът е постановил неправилно решение. Поради това, че ДЗЛ не притежава никакви разходо-оправдателни документи за проверяваните периоди, приетите експертизи са на база хипотетични данни. Устно пред съда вещото лице Боев по допусната от съда СТЕ заявява, че заключението му се позовава на данните от научните разработки, цени за България от НСИ и лични наблюдения, поради липсата на изходни данни от ДЗЛ. Вещото лице е определило какъв приход би бил възможен, но не и какъв е реално реализираният приход от ревизираното лице. От данните по делото не се доказва реалната продуктивност и добиви от животинска продукция, нито реално извършените продажби и размера на печалбите от тях, респективно не се доказва реалният приход от тези продажби. Следователно, за нуждите на данъчното облагане меродавни се явяват данъчните основи на осъществените облагаеми доставки, по които данъчнозадълженото лице е доставчик (изпълнител) и декларираните от него самия доходи по ГДД за съответните години, на каквато база е определен оборота за регистриране по ДДС и съответно е определена базата за начисляване на ДДС от ревизиращите органи по приходите. Поради това, че фактическите констатации в РА не са опровергани от жалбоподателя в хода на оспорването, РА е законосъобразен и неправилно е отменен от първоинстанционния съд. Обжалваното решение е неправилно, същото следва да се отмени и се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на Бойко Филипов Синапов от гр. Джебел като неоснователна. При този изход на спора, на административния орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение до размера на минималното адвокатско възнаграждение, съобразно обжалваемия интерес, което определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. е в размер на 2150 лв. общо за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,