Определение № 12937 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11035/2024 г.

Производството е по реда начл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. В. Н. чрез процесуалния му представител адвокат Д. Маринов от АК-Добрич против определение N 1687/02.10.2024г., постановено по адм. дело № 433/2024г. по описа на Административен съд- Перник, с което е върната исковата молба, предявена от частния жалбоподател с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против РДНСК- Перник и е прекратено производството по делото. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт, по които се претендира отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна, в депозиран писмен отговор от директора на ДНСК чрез процесуален представител изразява становище за нередовност и недопустимост на частната жалба и моли да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно, жалбата се оспорва като неоснователна, като се поддържа, че оспореното определение е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството по адм.д. N 433/2024г. на Административен съд- Перник е образувано по искова молба, подадена от Н. В. Н. чрез процесуалния му представител адвокат Д. Маринов с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу РДНСК-Перник. Претендира се обезщетение за имуществени вреди в размер на 300лв.- адвокатски хонорар и неимещуствени вреди в размер на 25 000лв.- неимуществени вреди в резултат на издадени нищожни според ищеца актове от ответника, а именно Констативен протокол N II-870/2023-1/15.05.2024г. и съставения въз основа на него акт N ПК-7/03.07.2024г. Предвид съдържанието на исковата молба и приложенията към нея, с разпореждане N1269 от 12.07.2024г., съдът е указал на ищеца да отстрани констатирани нередовности, включително като представи доказателства за внесена държавна такса по делото в размер на 10лв. в 7-дневен срок от получаване на съобщението, с предупреждението, че при неизпълнение на дадените указания в този срок исковата молба ще му бъде върната, а образуваното по нея дело - ще бъде прекратено. Разпореждането е изпратено на посочения в исковата молба съдебен адрес на адв.Д. Маринов-гр.София, [жк],[адрес]. Съобщението е върнато в цялост, с отбелязване, че адв.Маринов е в отпуск от 15.07.2024г. до 31.08.2024г. С Разпореждане от 06.08.2024г. на съдията-докладчик, е разпоредено да се извърши ново връчване след дата 31.08.2024г. Съобщението, ведно с препис от разпореждане N1269 от 12.07.2024г. е връчено на адреса на адвокатската кантора на 20.09.2024г./ л.90/ в кориците на първоинстанционното дело, като е отбелязано, че получател е Г.Б.- сътрудник. Съдът е приел за редовна процедурата по съобщаване на разпореждането за оставяне без движение, както и че към датата на постановяване на оспореното определение- 02.10.2024г., седмодневният преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл.129, ал.2 вр.с чл.127 от ГПК е изтекъл, поради което е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е неправилно. Действително, в исковата молба е посочен адреса на процесуалния представител на частния жалбоподател - адвокат Д. Г. Маринов, в гр.София, [жк],[адрес] и този адрес следва да се приеме като съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки по делото. Към исковата молба обаче не е представено адвокатско пълномощно. Такова е представено едва при подаване на частната жалба. На първо място, съдът е следвало да изиска от ищеца да представи сключен договор за правна защита и съдействие именно с адв.Маринов, който е подписал исковата молба, за да удостовери надлежно упълномощаване и потвърди извършеното от него процесуално действие, с което се поставя начало на производството по делото. При наличие на данни за адреса на ищеца- гр.Перник, [улица], предвид факта, че този адрес е вписан в изготвеното съдебно удостоверение с изх.N 401 от 06.08.2024г. относно движението на делото и липса на адвокатско пълномощно, съдът е следвало да изпрати съобщението за разпореждане N1269 от 12.07.2024г., с което исковата молба е оставена без движение и са указани последиците от неотстраняване на констатираните нередовности в 7-дневен срок именно на адреса на ищеца в гр.Перник, или най-малкото и на двата адреса. Вместо да стори това, с разпореждане от 02.09.2024г., съдът отново е разпоредил съобщението да се изпрати повторно само на посочения в исковата молба съдебен адрес. Като е приел, че съобщението е редовно връчено на 20.09.2024г. на адреса на кантората на адвокат, за който по делото липсва представено пълномощно и е прекратил производството по делото поради изтичане на преклузивния 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба на 27.09.2024г., съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя и материалната незаконосъобразност на оспорения акт. Предвид установеното от фактическа страна, настоящият състав счита определението за валидно и допустимо, но неправилно. Същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,