Определение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3136/2013 г.

С решение № 226 от 19.11.2013 г., постановено по настоящото дело е отменено въззивното решение от 21.12.2012 г., постановено по гр.д. № 722 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кюстендил и е даден ход по същество за изслушване на съдебна експертиза, която да даде заключение какво е било застрояването в сегашните УПИ ІІІ и УПИ ХІ, кв.381а по плана на [населено място] към месец март 1991 г. и прилажещата площ към сградите и съществува ли незастроена площ от процесния имот, която отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране, като представи и скици. С молба вх. № 2800/20.03.2014 г. ищцата М. Г. Б. е поискала да се допълни и разшири задачата на вещите лица, които да дадат заключение и по следните въпроси: 1. има ли свободната /неезастроена/ част от процесния имот обслужващо значение по отношение на реализирано от държавата към 1.03.1991 г. мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 З. и § 1в, ал.1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ и в какво процентно съотношение е то /обслужващото значение/, спрямо общата незастроена част от имота?; 2. кои от попадащите в процесния имот /в т.ч. частично/ строителства и съоръжения, а именно: забетонирана шахта, недоизградена естакада за автомобили, сглобяема гаражна клетка от бетонни елементи, асфалтова прощадка и ресивер /цистерна за сгъстен въздух/ не са част от реализиран от държаевата към 1.03.1991 г. мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и не съставляват строителни дейности и съоръжения, непозволяващи възстановяване на собствеността по смисъла на § 1в, ал.1 и ал.2 ДР ППЗСПЗЗ?; 3. част от какво конкретно мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, реализирано от държавата към 1.03.1991 г., се явяват попадащите в процесния имот /в т.ч. частично/ строителни дейности и съоръжения, по см. на § 1, ал.1 и ал.2 ДР ППЗСПЗЗ, имат ли същите траен характер и кои от тях?; 4. частично попадащият в процесния имот ресивер /цистерна за сгъстен въздух/, съществувал ли е на мястото си към 1.03.1991 г., част ли е от реализирано от държавата мероприятие по см. на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и § 1в, ал.1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ и какво по-конкретно е представлявало това мероприятие”; 5. за обслужването на какъв конкретен обществен интерес е било реализирано съществуващото към 1.03.1991 г. в процесния имот комплексно мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ?. Искането за разширяване и допълване задачата на експертизата следва да се отхвърли по следните съображения: С отменителното касационно решение е прието, че намиращият се в процесния имот, в площта, попадаща в УПИ ІІІ ресивер, е трайно прикрепен към терена и е свързан с подземни връзки с производствената сграда в имота, като е съществувал и към 1991 г., като се до съоръжение по смисъла на § 1в, ал.2 ДР ППЗСПЗЗ, което препятства възстановяване правото на собственост на терена под него, както и на необходимия за обслужването му терен. Същото се отнася и за намиращите се в процесния имот, в площта, попадаща в УПИ ХІ естакада за коли и част от гараж. Тези изводи в отменителното касационно решение са направени въз основа на събраните по делото доказателства и с тях е преклудиран спорът дали недоизградена естакада за автомобили, сглобяема гаражна клетка от бетонни елементи, асфалтова площадка и ресивер съставляват съоръжения по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ и § 1, ал.2 ДР ППЗСПЗЗ, препятстващи възстановяване на собствеността. Предмет на настоящото производство е само установяване дали след определяне прилежащата площ към тези съобръжения, останалата незастроена част от имота отоговаря на законовите изисквания за самостоятелно урегулиране и в този смисъл настъпило ли е възстановяване правото на собвеност въз основа на решението на органа по поземлена собственост. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение