Определение № 943 от 23.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 660/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на Н. С. М. от [населено място] срещу разпореждане от 07.06.2012 г. по гр. дело №3322/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 3160/27.03.2012 г. срещу решение №329/01.03.2012 г. постановено от същия съд по същото дело. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е върнал касационната жалба без да са налице основания за това. Ответникът не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба, съдът е приел, че жалбоподателят е бил надлежно известен за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС във връзка с подадената от него касационна жалба, но с молба депозирана на 07.06.2012 г. в САС от страна на процесуалния му представител адвокат К. И. Н. от САК е отказано внасянето на държавна такса. В настоящата частна жалба се навежда оплакване за неправилност на така постановеното разпореждане с аргумент, че жалбоподателят е освободен от внасянето на държавна такса с акт на председателя на СГС. От служебната проверка по приложената преписка по гр.д. № 2529/10 по описа на СГС обаче липсва изричен акт за освобождаване от внасянето на държавна такса, въпреки, че такава не е събирана по време на процеса и във двете инстанции. Доколкото, обаче съдебните актове, включително тези по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса са строго формални, съгласно чл. 254 във връзка с чл.252 ГПК, то липсва основание да се приеме, че е налице постановен съдебен акт в тази насока. При това положение правилно съдебният състав на основание чл.286 ал.1 ГПК във връзка 285 ал.1 и чл.284 ал.3,т.4 след като е дал надлежни указания на страната за внасянето на държавна такса от 30 лева по касационната жалба, които същата с молба от 07.06.2012 г.чрез своя процесуален пълномощник изрично е отказала да изпълни е постановил обжалваното разпореждане. С оглед изложеното обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение