Определение № 1865 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 638/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. М. против решение № 263258/07.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 14117/2020 г. от ІІ-ри бр.състав на СГС. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че е предявен иск с правно основание чл.57, ал.2 СК и е потвърдил решението на СРС, с което ответницата е осъдена да заплаща месечна наемна цена за предоставеното ползуване на семейно жилище след прекратяването на брака, като е намалил определения от СРС размер на месечната наемна цена. Съдът е приел, че за възникване на задължението за заплащане на наем не е нужно отправянето на покана до ползващия имота бивш съпруг, като елементите на фактическия състав на претендирания наем са същите като този по общата норма на чл. 31, ал. 2 от ЗС и в него не се включва отправянето на покана – такава не е необходима, тъй като ползването се предоставя въз основа на съдебното решение. В този смисъл – задължението за заплащане на наем възниква от момента на влизане в сила на бракоразводното решение в частта за предоставяне на ползването на семейното жилище и възникналото вследствие на това предоставяне наемно правоотношение, което в настоящия случай е станало на 20.06.2018 г. Съдът е приел въз основа на горното, че от 20.06.2018 г. за въззиваемия е възникнало вземане за наем за ползването на собствения му недвижим имот от страна на въззивницата. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК предвижда, че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Под жилищна площ в тази хипотеза се разбира площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за спалня В случая от брака са родени две деца, които живеят в жилището, поради което съдът е приел, че въззивницата трябва да заплаща на едноличния собственик на жилището единствено една трета от средния пазарен месечен наем за имота (в размер на 504 лв. съгласно заключението на СТЕ) или 168 лв. на месец. В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се и вероятна недопустимост на съдебното решение, предвид постановения осъдителен диспозитив, като в тази връзка се твърди, че предявения иск е по спорна съдебна администрация, а не следва да се постановява осъдително решение. Сочи се противоречие с определение № 441/14.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 352/2012 г. на ВКС, ІV гр.отд. Във връзка с твърдението за вероятна недопустимост на постановеното въззивно решение, касационното обжалване следва да се допусне за проверка допустимостта на решението. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 180 лева. Водим от горното, състав на ВКС