Определение № 12952 от 29.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11126/2024 г.

ВАСВторо отделение29.11.2024 г.докладчик Светлозар Рачев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2761/9.9.2024г., постановено по адм. дело № 231/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. М. М. от Горна Оряховица против определение № 2761/9.9.2024г., постановено по адм. дело № 231/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С определението в производство по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК административният съд е осъдил частния жалбоподател да заплати на СГКК – В. Търново разноски по делото в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева и на адв. Б. Златанов, възнаграждение за адвокатска защита по делото по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ в размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Твърди, че присъждането на разноски противоречало на добрите нрави, че делото е приключило без да бъде даван ход по същество, тъй като самият той е оттеглил жалбата си, освен това ответникът бил станал причина за завеждане на делото, тъй като бил отказал на жалбоподателя издаването на скица. Иска отмяна на определението. В допълнение на частната жалба се излагат доводи, че съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА право на разноски имала насрещната страна, но не и заинтересованата, иска намаляване на присъдените суми поради прекомерност. Ответникът – В. И. Д., чрез адв. Б. Златанов, в писмен отговор оспорва частната жалба и излага подробни съображения в подкрепа на оспореното определение. Моли същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Велико Търново е бил сезиран с жалба на Д. М. М. против Решение №18-1061-25.01.2024г. на началника на СГКК – В. Търново. С Определение № 2613/19.08.2024г. по делото съдът е оставил без разглеждане жалбата на Д. М. М. от гр. Г. Оряховица срещу Решение №18-1061-25.01.2024г. на началника на СГКК – В. Търново и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 8 от АПК – оспорването е било оттеглено. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. В определението липсва произнасяне по направените искания за присъждане на разноски в полза на ответника и на заинтересованата страна. С молба 20.08.2024г. пълномощникът на ответника е поискал допълване на определението в частта за разноските, като е претендирал за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. С молба от същата дата пълномощникът на заинтересованата страна също е поискал допълване на определението в частта за разноските, като е претендирал за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в размер на 1 250 лв. В изпълнение на процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК съдът е разпоредил препис от молбаите да бъдат връчени на г-н М. и му е указал, че може да изрази становище в седмичен срок. В указания срок г-н М. не е изразил становище по исканията за допълване на определението в частта му относно разноските. Съдът от първа инстанция, с оспореното определение, е уважил исканията присъждайки посочените по-горе суми в полза на ответника и на адвоката на заинтересованата страна г-жа Д.. Така постановеното определение е правилно. По оплакванията в частната жалба и допълнението към нея, върховната инстанция излага следното. Съгласно разпоредбата на 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, а според чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Присъждането им е в съзвучие с „добрите нрави“ противно на твърдяното от частния жалбоподател. Присъждането им има за цел да възстанови в патримониума на спечелилата делото страна, сторените от нея разходи по водене на делото. Това са разходи, които тази страна не би направила, ако не й се бе наложило да защитава своите интереси пред съд. Не е необходимо делото да бъде разгледано по същество за да възникне правото за присъждане на разноски. Изрично в цитираната по-горе норми на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 е предвидено, че разноски се присъждат и при прекратяване на делото. Зад понятието „насрещна страна“ не стои единствено ответника, както счита частният жалбоподател. „Насрещна“ е тази страна, която има противоречиви интереси с друга страна в процеса, в случая с жалбоподателя. Несъмнено г-жа Д., която е възразила срещу исканото от Д. М. изменение на КК и КР има интереси различни от неговите и по тази причина се явява насрещна за него страна, защитавайки постановения от началника на СГКК отказ, който е благоприятен за нея. Неоснователно е твърдението, че администрацията с поведението си е станала причина за завеждане на делото, тъй като е отказала издаване на искана от частния жалбоподател скица. Следва да се отбележи, че със заявлението на г-н М., с което е сезирана СГКК Велико Търново, той не е поискал издаване на скица, а нанасяне на промени в КК и КР, което е съвсем различна услуга и която всъщност му е отказана. Съдът има възможност да намали претендирания от страната хонорар, само ако бъде сезиран с възражение за прекомерност на същия /чл. 78, ал. 5 ГПК/. Такова възражение не е направено по време на висящността на процеса пред Административен съд Велико Търново, не е направено и в процедурата по чл. 248 от същия кодекс – както бе посочено по-горе Д. М. не е изразил становище в указания му седмичен срок по искането за допълване на определението в частта му относно разноските. Възражението за прекомерност изразено едва в допълнението към частната жалба, като късно направено не следва да бъде разглеждано. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото не следва да бъде касирано. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

14