Определение № 2265 от 15.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1335/2025 г.
ВКСI търговско отделение15.07.2025 г.докладчик Генковска
Диспозитив
ОСВОБОЖДАВА И. И. Атанасов от задължение за внасяне на държавна такса по подадената искова молба по т.д. № 1335/2025 г. на ВКС, I т.о. за сумата над 50лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.83, ал.2 ГПК на И. И. Атанасов за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 50лв. и от разноски по спора. ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по т.д. № 1335/2025 г. на ВКС, I т.о. УКАЗВА на И. И. Атанасов, че следва в едноседмичен срок от влизане в сила на определението по чл.83, ал.2 ГПК да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв., както и да посочи адрес за призоваването си, а ако вписаният в исковата молба служебен адрес на пълномощника му адв.К. е на съдебен адресат, то последното обстоятелство да се отбележи изрично от ищеца. Определението може да се обжалва в отхвърлителната част по чл.83, ал.2 ГПК с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение в срок на указанията за без движение производството по делото ще бъде прекратено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Постъпила е молба по чл.83, ал.2 ГПК от И. И. Атанасов за освобождаване на същия от внасяне на държавна такса и разноски по делото. За да се произнесе по молбата съставът на ВКС съобрази следното: Производството е по искова молба от И. И. Атанасов за отмяна на арбитражно решение по арб.дело № 15/2024 г. на АС при Асоциация Български арбитражен съд, с което И. Атанасов е осъден да заплати на Т. В. У. сумата общо в размер на 77 700лв. – главници и неустойки по договори за заем от 25.03.2019 г., 29.04.2019 г., 19.06.2019 г. и разноски в размер на 3103,68 лв. Според подадена декларация за материално и гражданско състояние И. Атанасов е на 73 г., разведен, получава месечен доход от пенсия, социална помощ, рента и наем общо в размер на 1376 лв., притежава 5/6 ид.ч. от магазин с площ от 27,50 кв.м. и 1/3 ид.ч. от ПИ с площ от 28 кв.м. /предмет на висящо производство за съдебна делба/, притежава нива от 20 дка в землището на [населено място], обл.Пловдив и л.а. „Фиат П.“ /произв. 2004 г./. Декларира и месечни разходи в размер на 350лв. за лекарства и 300 лв. за погасяване на вноски по кредити. Съобразно експертно решение на ТЕЛК му е призната 40% трайно намалена работоспособност. Преценени в съвкупност горните доказателства и установените от тях факти обуславят извод, че ищецът е в невъзможност изцяло да понесе заплащане на дължимата държавна такса. Следва да му бъде определена за внасяне такава в размер на 50 лв. – минимално дължимата при оценяеми искове, на осн. чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в която част молбата за освобождаване се явява неоснователна. На етапа на развитие на производството не е налице вероятност от извършване на разноски по делото, поради което и в тази част молбата следва да се остави без уважение. По изложените съображения, съставът на ВКС
Цитирани разпоредби
2- чл. 83, ал. 2 ГПК
- чл. 1