Определение № 37 от 09.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1316/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Дан Е.” ЕООД /н./, представлявано от адв. Р. М., срещу определение № 312 от 16.05.2023г. по т.д. № 368/2022г. на САС, с което е върната въззивната му жалба срещу решение № 1170 от 26.10.2022г. по т.д. № 658/2022 на СГС, постъпила на 02.03.2023г. в Апелативен съд – Бургас с входящ № 2065. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е достигнал до грешния извод, че подадената от него въззивна жалба е просрочена. Твърди, че съдът е игнорирал част от съдържанието на изпратения от „Български пощи“ ЕАД - Пощенска станция 36 отговор относно начина на работа на пощенския оператор, според който не се извършва регистрация и не се следи движението на непрепоръчаните пощенски пратки. Сочи, че в отговора на „Български пощи“ ЕАД няма изрично изявление, че не е получена непрепоръчана пощенска пратка от подател адв. Р. М. и получател Апелативен съд – Бургас. Поради това сочи, че съдът неправилно е тълкувал съдържанието на писмото на пощенския оператор и е достигнал до неправилен извод, че подадената въззивна жалба е просрочена. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът „Хоум Ню Хоум“ ЕООД, представляван от адв. М. К., оспорва частната жалба. Поддържа, че според изяснения от „Български пощи“ ЕАД процес по приемане на непрепоръчани пратки печатът от датно клеймо се поставя едва след като пратката е регистрирана в приложението на пощенския оператор за приемане и обработване на пощенски пратки, като на 06.12.2022г. няма регистрирани операции за приети непрепоръчани пратки с пощенски марки. Намира, че при тълкуване на изложената в писмото информация се налага логичният извод, че на 06.12.2022г. не е подадена твърдяната от жалбоподателя пратка. Излага съображения, че доколкото въззивната жалба е подадена от адв. М., той като лице, притежаващо необходимите знания и професионализъм, е следвало да обезпечи надлежни доказателства за спазването на срока за подаване на жалбата, като вместо услугата непрепоръчана пратка с пощенска марка използва услугата препоръчана пратка с обратна разписка. Обръща внимание на факта, че офисът на процесуалния представител на жалбоподателя е на адрес в район „Възраждане” и не е ясно какво е налагало изпращането на пратката от пощенска станция в[жк]. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. В обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че адв. Р. М. като пълномощник на „Дан Е.“ ЕООД е получил съобщение за постановеното по т.д.№ 658/2022г. по описа на СГС решение на 28.11.2022г., поради което срокът за подаване на въззивната жалба срещу него изтича на 12.12.2022г. Посочил е, че подадената от него въззивна жалба е постъпила в СГС, след като същата е била препратена от АС-Бургас чрез пощенски оператор на 06.03.2023г., като към пощенския плик на съда е прикрепен друг, върху който като подател е посочен адв. М., а като получател - Апелативен съд-Бургас. Констатирал е, че върху този плик е налична пощенска марка с положен върху нея опечатък на датно клеймо, който е частично нечетлив относно пощенския код на пощенската станция, но ясно е видно, че пощенският плик е подаден в пощенска станция в [населено място] и на дата 06.12.2022г.; че на гърба на пощенския плик е налично и датно клеймо на пощенска станция в Бургас с дата 02.03.2023г. и второ датно клеймо, което е изцяло нечетливо. Въззивният съд е посочил, че с оглед продължителния период от време от подаване на пощенската пратка в [населено място] и получаването ѝ в пощенска станция в [населено място] администриращият съд е направил запитване до Пощенска станция София 36, в чийто отговор е разяснено следното: че непрепоръчаните пратки се подават по два начина - в пощенски кутии и на гише в пощенските станции; че в първия случай събраните от пощенските кутии на територията на [населено място] непрепоръчани пощенски пратки се обработват в пощенска станция 134, където върху тях се поставя отпечатък от датно клеймо, като изрично е посочено, че поставеното такова върху пощенския плик, съдържащ въззивна жалба, не е на пощенска станция София 134; че във втория случай, когато непрепоръчаните кореспондентски пратки се подават на гише, съответната пощенска станция поставя отпечатък от датно клеймо върху пощенските марки след регистрирането им в програмното приложение на „Български пощи“ ЕАД за приемане и обработка на пощенски пратки. Взел е предвид с оглед твърденията на адв. М., че пощенската пратка е подадена в пощенска станция в кв. Л. на [населено място], че според разясненията от пощенския оператор в кв. Л. на [населено място] има четири броя пощенски станции и при извършената проверка в тях било установено, че на 06.12.2022г. в софтуера няма регистрирани операции за приети непрепоръчани пратки с пощенски марки. При съобразяване на тези данни въззивният съд е приел, че пощенската пратка не е подадена по пощата на посочена на датното клеймо дата, тоест доказателствената сила на датното клеймо е опровергана. Поради това и при липса на доказателства, установяващи подаването на въззивната жалба в друг, различен от посочения на датното клеймо момент, но такъв до изтичане на преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, въззивният съд е приел въззивната жалба за просрочена. Обжалваното определение е неправилно. Въззивната жалба на „Дан Е.” ЕООД /н./ е подадена по пощата от адв. Р. М. и неправилно е адресирана до Апелативен съд – Бургас. На лицевата част на пощенския плик върху пощенската марка е поставено датно клеймо, което е частично нечетливо относно пощенския код на пощенската станция, но ясно е видно, че пощенския плик е подаден в пощенска станция в [населено място] и на дата 06.12.2022г., както е констатирал и въззивният съд. С оглед установяване на датата на подаване на въззивната жалба е изискана информация от „Български пощи“ ЕАД, като на пощенския оператор е изпратено и копие от плика, с който е изпратена въззивната жалба. В постъпилия отговор е посочено, че на непрепоръчани кореспондентски пратки, събрани от пощенски кутии за обществено ползване на територията на [населено място], отпечатък от датно клеймо се поставя от пощенска станция София 134 /1734/, като на основание ясно четимите реквизи на отпечатъка от датно клеймо на плика, с който е изпратена жалбата, е установено, че същото не е на пощенска станция София 134; на непрепоръчани кореспондентски пратки, подадени на гише в пощенска станция, се поставя отпечатък от датно клеймо върху пощенските марки след регистрирането им в програмно приложение на „Български пощи” ЕАД за приемане и обработка на пощенски пратки. Посочено е, че „Български пощи” ЕАД разполага с 4 броя пощенски станции, находящи се на територията на[жк], [населено място], като след извършена проверка в тях е установено, че на 06.12.2022г. в софтуера им няма регистрирани операции за приети непрепоръчани пратки с пощенски марки. Посочено е още, че съгласно ЗПУ и Общите условия на „Български пощи” ЕАД непрепоръчаните пратки не се завеждат/регистрират в служебните документи, не подлежат на проследяване относно приемане, движение и доставка в мрежата на „Български пощи” ЕАД. Поради това е даден отговор, че не може да бъде предоставена информация за приемането на 06.12.2022г. на процесната непрепоръчана пратка. Съгласно трайната практика на ВКС, формирана с решение № 440 от 31.05.2010г. по гр.д. № 1504/2009г. на ВКС, III г.о., определение № 838 от 13.11.2014г. по ч.гр.д.№ 6433/2014г. на ВКС, IV г.о., определение № 312 от 14.07.2016г. по ч.т.д. № 705/2016г. на ВКС, I т.о., определение № 353 от 27.06.2017г. по ч.т.д. № 893/2017г. на ВКС, II т.о., определение № 202 от 21.11.2019г. по ч.гр.д. № 4113/2019г. на ВКС, II г.о. и др., при спор относно датата на подаване на пощенската пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата. Прието е, че пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. Когато пощенското клеймо е нечетливо и не може да се установи датата на подаването, тя може да бъде установена от друг, издаден от пощенската служба документ, с което да бъде удостоверен денят на действителното постъпване на пощенската пратка. Ако въпреки положените усилия датата на клеймото не може да бъде удостоверена по категоричен начин, то съществуващото съмнение не може да е във вреда на жалбоподателя. В настоящия случай отпечатъкът от пощенското клеймо е четлив в частта относно датата на подаване на пратката, но е нечетлив относно пощенския код на пощенската станция в [населено място], в който същата е подадена. В постъпилия от „Български пощи“ ЕАД отговор е посочено единствено, че с оглед ясно четимите реквизити на отпечатъка от датно клеймо в приложеното копие на пощенския плик същото не е на пощенска станция София 134, но не е отречена възможността с оглед тези реквизити датното клеймо да е на някоя от другите станции в[жк], където по твърдение на страната е подадена пратката. С оглед на това и съобразно трайната практика на ВКС е неправилен изводът на въззивния съд, че доказателствената сила на датното клеймо е опровергана. При липса на доказателства, установяващи неавтентичност на отпечатъка от датното клеймо, нечетливостта му по отношение на единия от реквизитите – пощенския код на пощенската станция, при липса на възможност същата да се установи по несъмнен начин от събраните доказателства, не може да се цени във вреда на частния жалбоподател. Фактът, че на посочената в датното клеймо дата – 06.12.2022г., процесната пратка не е регистрирана в програмното приложение на „Български пощи” ЕАД, доколкото не се дължи на пропуск на самата страна, не може да се яви пречка за упражняване на процесуалните ѝ права. Неоснователен е доводът на ответника, че за охраняване на правата си жалбоподателят е следвало да изпрати въззивната си жалба с препоръчано, а не с непрепоръчано писмо, тъй като такова изискване не е предвидено в процесуалния закон. Наведените в отговора допълнителни съображения във връзка с отдалечеността на[жк], където по твърдение на пълномощника на частния жалбоподател е подадена пратката, от адреса на офиса му, не следва да се обсъждат, тъй като касаят неотносими към истинността на датното клеймо обстоятелства. По изложените съображения настоящият състав намира за неправилен извода на въззивния съд, че изпратената на 06.12.2022г. по пощата въззивна жалба е просрочена, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение