Определение № 60183 от 29.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 2320/2020 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Подадена е молба от „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за изменение на определение № 60387/22.06.2021 г. по т.д. № 2320/2020 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските, като се претендира увеличаване на присъденото в полза на молителя юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. на 450 лв., предвид обжалваемия интерес. Ответникът по молбата М. А. М., чрез пълномощника си адв.П. К., изразява становище за недопустимост на същата, поради постановяването на окончателен съдебен акт и липсата на представен списък за разноските. Отделно, счита, че не е налице основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в пълния претендиран размер. ВКС намира, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е допустима, но по същество се явява неоснователна. Производството по т.д. № 2320/2020 г. на ВКС, I т.о. е било образувано по касационна жалба на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против решение № 1332/24.06.2020 г. по в.гр.д. № 5004/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2316/28.03.2019 г. по гр.д. № 13046/2017 г. на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав, за осъждане на касатора да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ на М. А. М. сумата от 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.06.2017 г. до окончателното издължаване, и по касационна жалба на М. А. М. срещу решение № 1332/24.06.2020 г. по в.гр.д. № 5004/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2316/28.03.2019 г. по гр.д. № 13046/2017 г. на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав, за отхвърляне на иска на касатора против „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 120 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. Всяка от страните е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата на насрещната страна. Състав на I т.о. на ВКС е постановил определение № 60387/22.06.2021 г. по т.д. № 2320/2020 г., с което не е допуснал касационното обжалване на въззивното решение на САС по двете касационни жалби. В определението по чл.288 ГПК решаващият съдебен състав се е произнесъл по обективираното в писмения отговор на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е осъдил М. А. М. да заплати такова в размер на 100 лв. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: Съгласно чл.78, ал.8, изр.2 ГПК вр. чл.37 ЗПП, размерът на дължимото възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт, се определя от съда в размерите, установени за съответния вид дело по ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ, като се съобразява видът и качеството на извършената от пълномощника дейност. Приложима в настоящия случай е разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, съгласно която за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Защитата на застрахователното дружество срещу подадената от М. А. М. касационна жалба се изразява единствено в изготвянето на писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК от неговия процесуален пълномощник– юрк.К. И., без явяване в съдебно заседание, като в отговора накратко са развити доводи относно недопустимостта на касационното обжалване и неоснователността на жалбата. От друга страна, недопускането до разглеждане на касационните жалби по същество обуславя по–ниска правна и фактическа сложност на касационното производство. Следва да се има предвид, че не е било допуснато касационно обжалване в частта по касационната жалба на самият застраховател, отново представляван от същия юрисконсулт по тази касационна жалба. Следователно в рамките на общото възнаграждение за защита в производството от един юрисконсулт приложение предвид изхода от спора намира правилото на чл.78, ал.3 ГПК за съразмерно определяне на размера на възнаграждението предвид частта от спора, по която проведената процесуална защита е била успешна. С оглед на това настоящият състав счита, че не е налице основание за увеличаване на размера на определеното юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС