Определение № 444 от 21.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 1692/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. Х. М. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 1644 от 13.05.2016 г. по гр.д. № 4380/2015 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10 състав, с което е оставена без уважение молбата на А. М. за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване нередовности на касационна жалба вх. № 1258/28.01.2016 г. и е върната същата касационна жалба, на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК. Частният жалбоподател счита определението за неправилно и по съображения в жалбата иска неговата отмяна. Акцентирано е върху причините за неспазване на дадения срок за отстраняване нередовностите на касационната жалба. Ответникът по частната жалба – [фирма] не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. В частта, с която съдебният състав на Апелативен съд – София е оставил без уважение молбата на А. М. за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване нередовности на подадената от него касационна жалба с вх. № 1258 от 28.01.2016 г., определението е процесуално недопустимо, поради което следва да се обезсили, предвид следните съображения: Молбата по чл.64, ал.2 ГПК е депозирана преди да е започнал да тече предвиденият в ал.3 на чл.64 ГПК едноседмичен преклузивен срок, считано от съобщението за пропускане на срока. Такова съобщение по делото липсва, тъй като не е постановено разпореждане за връщане на касационната жалба, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Молбата за възстановяване на срок за отстраняване на констатирани нередовности на касационната жалба е подадена с оглед указанията на САС /разпореждане в закрито заседание на 25.02.2016 г./. Освен това, молбата по чл.64 ГПК не е разгледана в открито заседание, съгласно императивната норма на чл.66, ал.1 ГПК. Атакуваното определение в частта, с която е върната подадената от М. касационна жалба е неправилно. Разпореждането на съдията докладчик от Апелативен съд – София от 01.02.2016 г., с което са констатирани нередовности на подадената касационна жалба, а именно: липса на представителна власт за производството пред ВКС на процесуалния пълномощник, чрез който е депозирана жалбата и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и невнесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., не е съобщено/връчено лично на касатора. Съобщението, изпратено на адвокат П. и връчено на 08.02.2016 г., не може да се счете за надлежно връчено. Именно по отношение на този адвокат администриращият жалбата съд е констатирал липса на надлежно упълномощаване, което е следвало да се съобрази при извършването на последващите процесуални действия, относими към отстраняване нередовностите на жалбата и към вмененото задължение за спазване на дадения от съда преклузивен срок. По тази причина следва да се приеме, че едноседмичният срок за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията на чл.286, ал.3, т.3 и т. 4 ГПК не е започнал да тече от 09.02.2016 г., поради което не може да се приеме, че е изтекъл към момента на депозиране на молба вх. № 2792 от 24.02.2016 г. С приложенията към тази молба, констатираните нередовности са отстранени, поради което САС е следвало да предприеме последващите процесуални действия, свързани с администриране на подадената касационна жалба, а не да постановява атакуваното определение/имащо характер на разпореждане в тази част/, с което е върната жалбата, на неточно отразеното основание за това – чл.286, ал.1, т.1 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение