Определение № 6744 от 21.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4532/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от „Вая - 7 Холдинг“ ЕД, гр. Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №50, представлявано от С. Джамбазов, чрез адвокат И. Джамбазова, срещу протоколно определение от 04.04.2023 г., постановено по административно дело №223/2023 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от АПК до приключване на производството по дело № С-395/2022 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Излагат се доводи за неправилност на определението като незаконосъобразно и се иска отмяната му. Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна – Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, от която не е постъпил писмен отговор. Върховният административен съд, ІІ - ри петчленен състав при ІІ - ра колегия намира, че частната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение тричленният състав на ВАС е спрял производството по дело, образувано по подадена касационна жалба от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ против Решение № 1346 от 18.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1586/2022 г. на Административен съд- Бургас. С горецитираното първоинстанционно съдебно решение от 18.11.2022 г. по жалба на „Вая- 7 Холдинг“ ЕД е отменена Заповед №ЗО-12-2/18.08.2022 г. на Вр.И.Д. Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“/ДА“ДРВВЗ“/, с която е отказано на дружеството да съхранява определеното му с Разпореждане №Р-12-52/27.04.2022 г. на Зам. - председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, изменено с Разрешение за замяна №РЗ-12-17/11.05.2022 г., ниво на запаси за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели в размер на 1 001,729 тона под формата на котелно гориво в същото количество. Тричленният състав на ВАС е приел, че в случая са налице предпоставките по чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК – наличие на висящо дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора – дело № С-395/2022 г. на СЕС. Последното е образувано по отправено преюдициално запитване по адм. дело № 1181/2021 г. по описа на Административен съд/АС/ - Варна, по което е образувано дело № С-428/2022 г., както и по отправено преюдициално запитване по адм. дело № 1257/2021 г. на Административен съд - Варна, по което е образувано дело № С-395/2022 г., обединени в дело № С-395/2022 г. По тези две преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз са формулирани пет въпроса, свързани с приложението на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите - членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, Регламент (ЕО) № 1099/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година, относно статистиката за енергийния сектор и Хартата на основните права на ЕС. Определението е правилно. Налице са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, тъй като предвид предмета на делото, по което е постановено обжалваното определение отговорът на така поставените въпроси по образуваното пред СЕС съдебно производство ще има значение за правилното решение на спора по така образуваното дело. Наведеният довод, че в случая поставените въпроси пред СЕС касаят единствено първоначалните разпореждания, с които е определят видовете нефтопродукти и нивата/количествата/ на запасите за извънредни ситуации, а не последващите актове, с които се заменят един вид горива с друг вид, е неоснователен. Вярно е, че предмет на адм. дело №1257/2021 г. и на адм. дело №1181/2021 г., и двете по описа на АС – Варна, са разпореждания за създаване на запаси за извънредни ситуации, но поставените въпроси пред СЕС касаят видовете продукти, с които следва да бъдат създадени и поддържани запаси за извънредни ситуации. В чл.2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти/ЗЗНН/ са посочени следните категории нефтопродукти – 1. автомобилни бензини, 2. газьоли, реактивни горива от керосинов тип и гориво за дизелови двигатели; 3. котелни горива и 4. газ пропан –бутан /4 вида/, докато в глава 3.4 Нефт/суров нефт и нефтени продукти/ от Приложение А към Регламент/ЕО/ №1099/2008 г. са изброени общо 24 вида такива. С обжалваната заповед пред първоинстанционния административен съд е отказано на дружеството да бъдат заменени запасите за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели в котелно гориво, предвид нормата на чл.21, ал.10 от ЗЗНН, която предвижда възможност запасите за извънредни ситуации, които са под формата на гориво за дизелови двигатели, до 50 на сто да бъдат съхранявани и под формата на автомобилни бензини, като количеството трябва да бъде равно на количеството запас от гориво за дизелови двигатели, чиято замяна се иска, т.е. съгласно националната уредба в хипотезите, когато е определено от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ запасите за извънредни ситуации да са под формата на гориво за дизелови двигатели, тяхната замяна е възможна само с един вид нефтопродукт - автомобилни бензини. Както беше посочено по – горе, в глава 3.4 Нефт/суров нефт и нефтени продукти/ от Приложение А към Регламент/ЕО/ №1099/2008 г. са изброени общо 24 вида нефтопродукти. В този смисъл настоящият състав намира за неоснователен изложения в частната жалба довод за неприложимост на цитираните по - горе актове на правото на ЕС, предмет на тълкуване по образуваното дело пред СЕС, което е в подкрепа на извода, че решението по това дело ще има значение за правилното решаване на спора по адм. дело № 223/2023 г. по описа на ВАС. При констатирани от тричленния състав на ВАС сходство на правните спорове и относимост на поставените пред СЕС въпроси, обусловеното дело правилно е спряно до постановяване на решение по обуславящото дело. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 234, във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, ІІ - ри петчленен състав при ІІ - ра колегия