Решение № 10043 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15900/2013 г.

Решение № 10043 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15900/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Велико Търново, срещу решение № 120 от 19.03.2013 г. по адм. д. № 1251 по описа за 2011 г. на Административния съд (АС) - Велико Търново, с което по жалба на "Лева" ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) № 111100735 от 22.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 587 от 21.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново /сега Дирекция "ОДОП"/ относно определени данъчни задължения по ЗДДС в размер над 526 256.94 лв., ведно със съответните лихви за забава, както и в частта по ЗКПО (отм.) и ЗКПО за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2009 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, довели до неправилно приложение на материалния закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът посочва, че за ревизирания период "Лева" ЕООД е извършвало основно строителство и проектиране на жилищни сгради и търговия в кафе и склад. В хода на ревизията била назначена експертиза за установяване пазарните цени на продадените от дружеството недвижими имоти по методите, посочени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., която установила, че имотите са продадени на по-ниски от пазарните цени. На базата на установената разлика бил определен размерът на укритите от дружеството приходи, върху който бил доначислен ДДС и определен допълнителен корпоративен данък. Касаторът счита, че първоинстанционният съд безмотивно е кредитирал заключението на назначена по делото комплексна съдебна експертиза, която не е работила коректно по методите в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. и е оспорена от него. Касаторът претендира, че при отмяната на РА съдът не е изложил мотиви относно размера на установените задължения, поради което е отменил акта в по-висок размер ДДС и неправилно е определил корпоративния данък за 2009 г. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора за потвърждаване на РА, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба "Лева" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 111100735 от 22.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 587 от 21.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново относно определени допълнителни задължения по ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит /ДК/ в размер на 70 765.36 лв., доначислен ДДС в размер на 742 463.63 лв. върху укрити доходи от продажба на недвижими имоти, доначислен ДДС в размер на 101 602.00 лв. върху неправилно бракувани стоки, в резултат на което са установени задължения ДДС за внасяне в размер на 925 715.19 лв. и лихви за забава в размер на 347 572.17 лв. РА е оспорен и в частта за определения корпоративен данък /КД/ за внасяне общо в размер на 434 524.45 лв. С обжалваното решение № 120 от 19.03.2013 г. по адм. д. № 1251/2011 г. на АС - Велико Търново съдът е приел за неоснователна жалбата в частта за отказано право на ДК и доначислен ДДС върху неправилно бракувани стоки и за основателна жалбата за доначислен ДДС в размер на 742 463.63 лв. върху укрити доходи от продажба на недвижими имоти. С решение № 546 от 1.11.2013 г. за поправка на явна фактическа грешка е отменен РА в частта по ЗДДС за определените задължения над 526 256.94 лв. и съответните за това лихви в размер над 165 863.92 лв. и в частта за определен КД по ЗКПО за 2009 г. съответно на изводите по ЗДДС. За да отмени РА съдът е кредитирал заключението на съдебно-техническа експертиза, която кредитирал като съответстваща на писмените и гласни доказателства по делото. Видно от назначената на основание чл. 60, ал. 1 ДОПК експертиза в хода на ревизионното производство /стр. 592 и сл. от Приложение - папка № 3 към делото/, експертът е използвал методите на сравнимите неконтролирани цени и метода на пазарните цени. За формиране на окончателно мнение вещото лице е използвало сравнителен метод и метод на разходите /на вещната стойност/. При метода на сравнимите неконтролирани цени експертът е ползвал средни офертни цени за продажба на база Интернет сайт mirela.bg, като е отчетено, че офертните цени са с 10%-15% по-високи от реалните. Експертът е предложил в три таблици към заключението пазарни цени на процесните недвижими имоти, както следва: по метода на вещната стойност, по метода на сравнителната стойност /сравнимите неконтролирани цени/, среднопретеглени справедливи пазарни стойности. Пазарната цена на имотите, както и себестойността на придобиването им към датата на прехвърляне на собствеността върху купувача, са обобщени в таблица - Приложение № 4 към заключението. Въз основа на експертното заключение ревизиращите органи са приели за пазарна цена определените "среднопретеглени справедливи пазарни цени" по метода на разходите /себестойност/ и сравнителния метод по таблица - приложение № 4 /стр. 20 от РА/. За определяне на справедливата пазарна стойност /СПС/ на имотите комплексната съдебна експертиза, изготвена в хода на съдебното производство, е използвала метода на увеличената стойност /възстановителната стойност на отделните обекти чрез прилагане на разходни норми и анализи за отделни видове СМР, коригирана с коефициенти, отразяващи моментното състояние на сградата/ и метода на сравнимите неконтролирани цени. Последният е основан на информация за реално извършени сделки на местния пазар в месеците около прехвърлянето на имотите по данни от реномирани агенции за недвижими имоти и Службата по вписванията /стр. 200 от делото/. СПС е определена по формула /стр. 200 от първоинстанционното дело/, включваща двата метода, коригирани със съответните коефициенти. Пазарната стойност на всички оценявани имоти е определена от вещите лица в хода на съдебното производство на 5 138 940.00 лв., при продажна стойност по данъчни фактури от 4 925 000.00 лв. Въз основа на пазарните цени, определени от експертизата, вещите лица са определили задължения за ДДС в размер на 353 889.58 лв. и лихва за забава в размер на 130 367.00 лв. Съгласно поясненията на вещото лице Господинова в съдебно заседание при използване на метода на сравнимите неконтролирани цени е ползвана информация от нотариални актове, вписани в Службата по вписванията и сравнение от информационен бюлетин на "Имот БГ" за апартаменти, които се намират в същия район /стр. 242 от делото/. В същото съдебно заседание експертизата е оспорена от процесуалния представител на ответника /настоящ касатор/ с доводи, че не са конкретизирани обектите на сравнителния анализ. Вещото лице е посочило, че не е възможно за всеки един от обектите да даде сравнителния еталон поради обема на работата. Тук е мястото да се отбележи, че оспореният РА също не съдържа мотиви за приемане на един от четирите варианта на пазарни цени, предложени в таблици - приложения от № 1 до № 4 към заключението на вещото лице по чл. 60 ДОПК, което от своя страна не съдържа конкретни обекти, с които е правено сравнение, в какъвто смисъл са касационните оплаквания срещу експертизата, приета в хода на съдебното производство. Касационната инстанция напълно се солидаризира с извода на първостепенния съдия за кредитиране на заключението, изготвено в хода на съдебното производство. Всички вещи лица са ползвали методите по чл. 7 от Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Експертизата в хода на ревизионното производство е работила по "средни офертни цени" при метода на сравнимите неконтролирани цени /стр. 610 от Приложение - Папка № 3 към делото/. По никакъв начин не са посочени извършени реални продажби, т.е. не може да се приеме, че е правено сравнение с реални съпоставими сделки по смисъла чл. 18, ал. 1 и чл. 19, т. 2 от Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. Макар назначеното по реда на чл. 60 ДОПК вещо лице да не е посочило, защо използва метода на пазарните цени, съдът приема същият за неприложим на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. Назначеното по реда на чл. 60 ДОПК вещо лице не е посочило основание за корекция на двата метода със сравнителен метод и метод на разходите /стр. 592 от Приложение - Папка № 3 към делото/, нито е посочило формула на изчисленията си. За разлика от това, експертът в хода на съдебното производство, категорично е заявил, че е използвал конкретни сравнителни еталони при работа си по метода на сравнимите неконтролирани цени. Отделно от това с оглед спецификата на сделките съдът приема за приложим методът на увеличената стойност съобразно чл. 8, ал. 2, т. 2 и чл. 28, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г., използван от експерта в хода на съдебното производство. По изложените съображения като е кредитирал приетата в хода на съдебното производство експертиза, съдът не е допуснал твърдяното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, довела до нарушение на материалния закон. Съобразно приетата от първостепенния съд неоснователност на жалбата в частта за отказан ДК и доначислен ДДС за брак и основателност на жалбата по отношение на доначислен ДДС върху укрити доходи от продажба на недвижими имоти, размерът на данъчните задължения по ЗДДС правилно е определен с решение № 546 от 01.11.2013 г. на 526 256.94 лв. /сбор от 353 889.58 лв. дължим ДДС от покупко-продажба на недвижими имоти, 101 602.00 лв. дължи ДДС върху бракувани стоки и 70 765.36 лв. отказан ДК/. Съобразно изхода на спора при определяне на задълженията по ЗДДС правилно са определени задълженията на лицето за корпоративен данък по ЗКПО за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. в решение № 120 от 19.03.2013 г. В решение № 546 от 1.11.2013 г. при определяне на КД за 2009 г. съдът е съобразил разходите по фактури, издадени от "Бора строй Тодоров" ЕООД, "Евролес" ЕООД И "Алхиком ММ" ЕООД, за които е отказан ДК общо в размер на 323 539.35 лв. При декларирани от лицето разходи в размер на 977 939.11 лв., размерът на признатите разходи е 654 339.76 лв. При приходна част в размер на 902 772.31 лв. + 453 246.20 лв. = 1 356 018.51 лв. /съобразно съдебната експертиза на стр. 223 от делото/ и разходна част в размер на 654 339.76 лв., резултатът е печалба в размер на 701 678.75 лв. Финансовият резултат след данъчно преобразуване за 2009 г. е 701 719.78 лв. /разликата от 701 678.75 лв., увеличена с 12240.21 лв. и намалена 12199.18 лв./. Дължимият КД за 2009 г. е в размер на 70 171.98 лв. В този смисъл следва да се отмени първоинстанционното решение, поправено с решение № 546 от 1.11.2013 г. по реда на чл. 175 АПК, в частта за определен КД за 2009 г. относно определения от първостепенния съд данък в размер на 70121.98 лв. до дължимия данък в размер на 70 171.98 лв. За същата разлика по същество на спора следва да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице. Дължимите лихви за забава върху сумата 70 171.98 лв. за периода от 1.04.2010 г. до 22.08.2011 г. са в размер на 10103.04 лв., като за разликата решението следва да бъде отменено. По изложените съображения и като е достигнал до идентичен правен извод първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, като не е допуснал визираното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход от спора на основание чл. 161 от ДОПК ответникът има право на сторените в касационното производство разноски, които не се присъждат поради липса на заявено искане в тази насока и липса на доказателства за направени разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение