Определение № 319 от 17.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1083/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. П. Г. срещу определение №2 от 03.01.2019 г. по в.гр.д.№495/2018 г. на АС Велико Търново. С определението в обжалваната част е оставена без разглеждане жалбата на М. П. Г. срещу решение №358/28.08.2018 г. по в.гр.дс.№457/2018 г. на ОС Русе, с което е отхвърлена жалбата на С. М. И. против разпределение от 16.02.2018 г. по изп.д.№20148320400416. В жалбата се излага бланкетно, че определението е недопустимо, евентуално неправилно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови определението в обжалваната част въззивният съд е приел, че жалбоподателката М. П. Г. не е обжалвала пред ОС Русе, изготвеното по изпълнителното дело разпределение, поради което няма и право да обжалва решението на ОС Русе. Определението в обжалваната част е допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл.462 от ГПК, съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, като същото се смята за окончателно при неподаване на жалба в тридневен срок от деня на предявяването. Въз основа на тази норма се определя и кръгът на лицата, които имат право да обжалват разпределението – лицата /длъжник и всички взискатели/, на които то следва да бъде предявено. Когато някое от посочените лица обжалва разпределението и жалбата бъде оставена без уважение, с право на жалба срещу решението на окръжния съд разполага само сезиралата го страна - необжалвалите разпределението лица, нямат право на жалба тъй като не са обжалвали разпределението в предвидения от закона срок, а със съдебния акт на окръжния съд, в разпределението не се извършват промени. В случая жалбоподателката – длъжник в изпълнителното производство, не е обжалвала изготвеното по изпълнителното дело разпределение, а с решението на ОС Русе, жалбата на присъединения взискател срещу разпределението е оставена без уважение. В този смисъл жалбата на М. П. Г. срещу решението на ОС Русе се явява недопустима, до какъвто извод е достигнал и АС Велико Търново, а определението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,