Решение № 738 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6355/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Ю. И. Л., подадена чрез пълномощник адвокат М. Златкова, срещу решение № 10057/24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 4577/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Ю. И. Л. срещу Решение № 2153-21-186 от 20.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ София- град, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-517 от 29.03.2022 г. срещу разпореждане [номер]/1 от 27.01.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. В касационната жалба са наведени възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Моли да се отмени оспореното решение и да се уважи жалбата като основателна и доказана, както и да се постанови ново, с което да се отмени административния акт. Заявява, че не е съобразено заключението на вещото лице, както и че неправилно е установен осигурителния доход на касатора, Претендира се присъждане на разноските по делото. Ответникът – директорът на ТП на НОИ - София град, в писмено становище подадено чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. Медарова оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение. Претендира се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че със заявление № 2113-21-6947 от 15.09.2021 г. Ю. И. Л. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ПОСВ), съгласно чл.68а от КСО. С разпореждане [номер]/2 от 04.10.2021 г. на длъжностното лице по „ПО“, на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а от КСО, в минимален размер. С разпореждане [номер]/1 от 27.01.2022 г. отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във връзка с § 22ц от ПЗР на КСО и определена в действителен размер 894,62 лв. от датата на отпускането на пенсията – 15.09.2021 г., изчислена по реда на чл. 70 от КСО по следните данни, като е зачетен осигурителен стаж 4 години, 11 месеца и 13 дни от втора категория труд и осигурителен стаж 35 години, 9 месеца и 19 дни от трета категория труд. Общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд по реда на чл. 104 КСО – 41 години, 11 месеца и 28 дни. Индивидуалният коефициент (ИК) в размер на 1,640, е изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО, съгласно изискването на нормативната уредба, приложима до януари 2019 г. В оспорваното Разпореждане е изчислен и следващият се ИК в размер на 1,6098 по реда на чл. 70, ал. 8-9 КСО, съгласно приложимата след 01 януари 2019 г. нормативна уредба от осигурителния доход на жалбоподателя за периода 01.01.2000 г. – 14.09.2021 г. вкл., в размер на 203 706,79 лв. С оглед по-благоприятната разпоредба за лицето, имащо право на пенсия, след извършена преценка от страна на НОИ, на основание чл. 70, ал. 4-7, във вр. с ал. 10, т. 1 и ал. 11 КСО, пенсията е определена в размер от ИК 1,640. С жалба с вх. № 1012-21-517 от 29.03.2022 г. Ю. И. Л. обжалва разпореждане [номер]/1 от 27.01.2022 г., относно изменението на пенсията за осигурителен стаж и възраст, която е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във връзка с § 22ц от ПЗР на КСО и определена в действителен размер от датата на отпускането ѝ. Размерът на пенсията е определен по реда на чл.70 от КСО при общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд по реда на чл. 104 от КСО - 41 години, 11 месеца и 28 дни; от индивидуален коефициент (ИК) - 1,640, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО, съгласно приложимата до 01 януари 2019 г. нормативна уредба, от осигурителния доход на жалбоподателя за периода 01.01.1990 г. - 31.12.1992 г. в размер 53 975,00 лв. и за периода 01.01.1997 г. - 14.09.2021 г. – 203 377,46 лв., от които за периода 01.01.1997 г. - 30.06.1999 г. -1185678,95 лв. (неденоминирани) и от 01.07.1999 г. до 14.09.2021 г. - 202 191,78 лв. С процесното Решение № 2153-21-186 от 20.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ София-град жалбата е оставена без уважение. По делото са приети 2 бр. заключения по допуснати до изслушване съдебно-счетоводни експертизи. Според заключението по първата допусната до изслушване ССчЕ. на вещото лице, индивидуалният коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 до ал. 7, във вр. с ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО е 1,639, закръглен на 1,64, като вещото лице е изложило в заключението си, че определеният с оспорваното Разпореждане ИК съответства и на заключението в извършената от вещото лице експертиза. Вещото лице допълнително е изчислило ИК съгласно чл. 70, ал. 8-9 КСО, като същият е в размер на 1,609 и е определен като по-неблагоприятен спрямо жалбоподателя. Според заключението по втората допусната до изслушване ССчЕ, ИК за периода 01.01.1990 г. – 31.12.1992 г. е в размер на 1,3087. Общият размер на трудовото възнаграждение на жалбоподателя за периода 01.01.1997 г. – 14.09.2021 г. е в размер на 203 377,46 лв., като вещото лице е определило съгласно законовите изисквания, ИК в размер на 1,6400, по данни, предоставени от НОИ. От направените изчисления на вещото лице, като се вземе предвид осигурителният доход на жалбоподателя, върху който са направени осигурителните вноски, вещото лице установява, че общото трудово възнаграждение на жалбоподателя за периода 01.01.1997 г. – 14.09.2021 г. е в размер на 205 271,43 лв., като при тези съображения, вещото лице е изчислило ИК за определяне на пенсията в размер на 1,6537. Разликата се в осигурителния доход се дължи на дохода за м.12.2013 г., който е зачетен от НОИ в размер на 1466,67 лв. вместо 1963.79 лв., за м.01.2021 г. който е зачетен от НОИ в размер на 2000,00 лв. вместо 2396.85 лв. и за м.06.2021 г. който е зачетен от НОИ в размер на 2000,00 лв. вместо 3000.00 лв. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че вторият вариант на изчисление е изготвен без прилагане ограничението по чл. 70, ал. 7 КСО. При тази фактическа обстановка първоинстанционния съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Обосновано АССГ е посочил, че спорът се свежда до това дали правилно са изчислени размерът на индивидуалния коефициент и съответно на отпуснатата пенсия. Приел е, че при определянето на ИК на касатора следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.70 ал.7 от КСО, както било направено в първия вариант от заключението на вещото лице. При тези мотиви постановил обжалвания съдебен акт. Решението на АССГ е неправилно. Съгласно § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов - ДВ, бр. 35 от 2019 г.) до 1 януари 2023 г., а след изм. в ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. -1 януари 2022 г., едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. Разпоредбата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО е създадена в полза на лицата с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата след 31 декември 2018 г., като им е дадена възможност да изберат определяне на индивидуалния коефициент по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за тях. В случая в оспорения административен акт е посочено, че ИК определен по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 КСО е по благоприятен за касатора от този който е приложим по чл.70 ал.8-11 КСО. Съгласно чл.70 ал.4 КСО за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията.Според ал.5 на същия текст за изчисляване на индивидуалния коефициент по ал. 4 се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. включително и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Съгласно ал.6 индивидуалният коефициент по ал. 4 се изчислява, като всяко от съотношенията по ал. 5 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Когато лицата нямат осигурителен доход след 31 декември 1996 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 1, а когато осигурителният им доход е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 2. Според чл.70 ал.7 КСО съотношението по ал. 5, т. 2 не може да надхвърля съотношението между максималния осигурителен доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Във връзка с прилагането на тези текстове от закона, НОИ е приел Методика за изчисляване на индивидуалния коефициент за пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата от 01.01.2000 г. до 31.12.2018 г. или от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. във връзка с § 22ц от ПЗР на КСО (https://www.noi.bg/wp-content/uploads/Metodika_individualen_koeficient_do_2018.pdf) Както обосновано е приел първоинстанционния съд, спорът по делото е относно начина на изчисляване на ИК на касатора при определянето на ПОСВ, като както пред административния орган, така и пред съда същият е искал да получи информация за методиката, по която е определен този ИК. От първоначалната експертиза този въпрос не е изяснен, като липсва изчисления според които вещото лице е стигнало да извода за определения ИК на касатора. Този въпрос не е изяснен и от втората експертиза, която независимо от съдържащите се изчисления на осигурителен доход на касатора и средномесечен осигурителен доход е получила резултата, като съотношението между двете стойности е съответно умножавано и делено на дните от периода, а не на месеци, каквото е изискването на чл.70 ал.5 от КСО и формулата предоставена в горецитираната методика. Наред с гореизложеното по делото липсват данни за съотношението между максималния осигурителен доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период и съпоставката му със съотношението на чл.70 ал.5 т.2 от КСО за да се приеме, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.70 ал.7 от КСО. С оглед на изложеното атакуваното решение следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационната инстанция е по фактите, не по доказателствата. При новото разглеждане съдът следва да събере доказателства за изясняване на горепосочените въпроса, като възложи допълнителна задача на експерта В. Петрова да изчисли ИК на касатора при спазване на изискванията на чл. 70, ал. 4 – 7 и указанията и формулите дадени в Методика за изчисляване на индивидуалния коефициент за пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата от 01.01.2000 г. до 31.12.2018 г. или от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. във връзка с § 22ц от ПЗР на КСО, както и да определи съотношението между максималния осигурителен доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период и го сравни със съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период, като база за изчисляване на индивидуалния коефициент на жалбоподателя. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,