Определение № 50396 от 27.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1671/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Р. К. М. ЕГН [ЕГН] срещу определение № 269 от 20.04.2022 г., постановено от състав на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 94/22 по описа на същия, с което е спряно производството по обжалване решението на първата инстанция, с което съдът е уважил иска по чл.432 ал.1 КЗ на Р. К. М. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“АД-гр.София за сумата от 200 000 лева-неимуществени вреди –болки и страдания и 24 015,39 лева-имуществени вреди, причинени при ПТП от 15.10.2020 г., виновно предизвикано от Н. Ш. Н. при управление на автобус с рег. № Т 69-69 ТН. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на така обжалваното определение, поради липса на предпоставките за спиране на производството, на които се е позовал съдът: наличие на престъпни обстоятелства от установяването, на които зависи изхода на спора по спряното дело- чл.229 а.1 т.5 ГПК. Ответната страна в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна: За да постанови обжалваното определение за спиране на производството по обжалване решението на първата инстанция, с което съдът е уважил иска по чл.432 ал.1 КЗ на Р. К. М. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“АД-гр.София за сумата от 200 000 лева-неимуществени вреди –болки и страдания и 24 015,39 лева-имуществени вреди, причинени при ПТП от 15.10.2020 г., виновно предизвикано от Н. Ш. Н. при управление на автобус с рег. № Т 69-69 ТН, въззивният съд е отчел наличието на висящо ДП №774/20 по преписка вх. № 1225/20 на ОП-гр.Т. срещу привлечения като обвиняем Н. Ш. Н. за същото деяние, за вредите от което се претендира обезщетение срещу застрахователя на ГО, доколкото същата е във функционална зависимост от тази на обвиняемия. С оглед на това, съдът е счел, че са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по гражданския спор, поради което е спрял производството по въззивната жалба на основание чл.229 ал.1,т.5 ГПК. Съгласно становището в практиката на ВКС: Р №116/15.05.2013 г. по гр.д № 745/2012 г. на ІV гр.о, Опр. по гр.д. 5301/13 на ІV гр.о., Опр.по гр.д. № 7165/13 на ІV гр.о., Опр. №273/23.06.2016 по ч.т.д. № 1307/16 на Първо т.о., Опр. по ч.т.д. №852/19 на Първо т.о. и др., гражданското производство се спира, когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които имат решаващо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение, дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Така приетото се споделя и от настоящия състав на ВКС, още повече, че в случая е налице образувано досъдебно производство срещу Н. Ш. Н. и същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 б.“Б“ във връзка с чл.342 ал.1 НК, чийто фактически състав се покрива изцяло от обективна и субективна страна с фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл.45 ЗЗД, респ. за функционалната такава на застрахователя на последната- предмет на настоящия граждански спор. Това е така и доколкото от една страна: гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление, извън хипотезата на чл.124 ал.5 ГПК, а от друга: произнасянето на наказателния съд се явява задължително за съда, който разглежда гражданските последици от съответното вредоносно деяние относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца-чл.300 ГПК. В контекста на изложеното, не следва да бъдат споделени доводите в настоящата ЧЖ, че в конкретния случай гражданската отговорност и на двамата участници в ПТП е застрахована при ответното застрахователно дружество, поради което и ответникът-застраховател следва да отговаря във всички случаи, независимо от това, кой от последните е виновен за настъпването на ПТП. Следва да се вземе в предвид, че фактическият състав на ГО по чл.45 ЗЗД включва както осъществяването на вредоносното деяние, така и противоправност и вина на дееца, по които, при налично престъпно деяние, се произнася наказателният съд с обвързващо за гражданския съд значение. Отделно от това, исковата претенция по конкретната ИМ се основава на функционалната отговорност на застрахователя по отношение на гражданската отговорност на Н. Ш. Н. при управление на автобус с рег. № Т 69-69 ТН, което изключва възможността съдът да се произнесе, без изрично сезиране, по ангажирането отговорността на застрахователя относно гражданската отговорност на другия участник в ПТП, независимо от това, че и последната е застрахована при същия застраховател-ответник по иска. От изложеното следва, че е налице изпълнение на хипотезата на императивната процесуална норма на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК, поради което обжалваното определение за спиране на производството на това основание се явява законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение