Определение № 427 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 83/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. М. П. на Д. Т. И. срещу определение № 3* от 12.12.2008 год. по в.гр.д. № 898/2008 год. на Варненски окръжен съд,с което е допуснато обезпечение на предявения от М. Д. Х. против Д. Т. И. иск с правно основание чл.108 ЗС,чрез налагане на запор върху 27 движими вещи,индивидуализиране в определението. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Ответникът М. Д. Х. - не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата. Върховният касационен съд, състав на І г. о.,като прецени доводите в частната жалба във връзка с данните по делото,намира: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение,което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.2 ГПК и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК - т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства и т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 191 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (предявеният иск да е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право и когато ищецът не разполага с такива документи, може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл. 391, ал. 2 ГПК съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по ал. 1, т. 1. От изложеното следва, че в преценката на съда е да допусне обезпечение на иска с представяне на гаранция, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД, в определен от съда размер. С оглед данните по делото законосъобразно въззивният съд е приел, че е налице обезпечителна нужда,с оглед характера и основателността на иска,поради което правилно съдът е допуснал обезпечение без внасяне на гаранция съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Няма пречка за жалбоподателя, ако не е доволен от наложената възбрана, да поиска това обезпечение да бъде заменено с парично. Отделен е въпросът,че наложената обезпечителна мярка с нищо не утежнява положението на жалбоподателя,който от няколко месеца живее и работи в чужбина,а вещите се намират в дома на родителите му. Действието на обезпечителната мярка се изразява в забрана за разпореждане със запорираните движими вещи. По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение,а обжалваното определение като правилно и законосъобразно-в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,