Определение № 5951 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5268/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК.

С определение № 4831 от 24.04.2026г., постановено по адм.д. № 983/2026г. Административен съд – Пловдив, XXVII-ми състав, е отменил Решение № 89/20.03.2026г. на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив към ЦУ на НАП, с което е отказано спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001625003306-091-001/26.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив. С определението съдът е осъдил Националната агенция за приходите да заплати на „СОДИБУЛ“ ЕООД, ЕИК 200973262, адрес: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя – Р. А. Ц., сумата от общо 1505,11 евро (хиляда петстотин и пет евро и единадесет евроцента), представляваща съдебни разноски.

Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от Е. Д. Р., в качеството й на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, като частната жалба е приподписана от процесуален представител главен юрисконсулт Г. Димитрова. В същата се прави оплакване, че така постановеното определение е недопустимо, тъй като за жалбоподателят е отпаднал правния интерес да иска спиране на изпълнението на ревизионния акт поради отмяната му с решение на директора на Д „ОДОП“ Пловдив. На отделен ред се поддържат оплаквания за неправилност на определението в осъдителната му част за разноските. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение като неправилно. Претендира се присъждане на разноски, в това число заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност в случай на претендирано адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Ответното по частна жалба дружество „СОДИБУЛ“ ЕООД, ЕИК 200973262, адрес: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя – Р. А. Ц., взема становище за неоснователност на частната жалба. Претендира заплащане на разноски за настоящата съдебна инстанция.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е частично основателна.

С обжалваното определение Административен съд Пловдив е отменил Решение № 89/20.03.2026г. на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив към ЦУ на НАП, с което е отказано спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001625003306-091-001/26.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив. С определението съдът е осъдил Националната агенция за приходите да заплати на „СОДИБУЛ“ ЕООД, ЕИК 200973262, адрес: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя – Р. А. Ц., сумата от общо 1505,11 евро (хиляда петстотин и пет евро и единадесет евроцента), представляваща съдебни разноски. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаването на оспореното решение на директора на Д „ОДОП“, с което е отказано спирането на изпълнението на посочения по горе ревизионен акт. С оглед на събраните доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че доказателствата по делото (Служебна бележка от отдел ФО № СлБ-16-331# 1 /22.01.2026 г. при ТД на НАП – Пловдив) се установява, че на 21.01.2026 г. ревизираното лице е внесло сума в размер на 68 963,06 евро по сметка за обезпечения на ТД на НАП – Пловдив. Прието е още, че с акт за прихващане или възстановяване № П-16001626015286-004-001/03.02.2026 г. органите по приходите са прихванали сума за възстановяване по ДДС в полза на ревизираното лице в размер на 5514,72 евро, с която се обезпечаване на Ревизионен акт № Р-16001625003306-091-001/26.01.2025 г. Посочено е, че този акт е обжалван от ревизираното лице пред Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив към ЦУ на НАП, но по правилото на чл. 129, ал. 7 вр. чл. 152 и чл. 153 от ДОПК обжалването на АПВ по административен ред не спира неговото изпълнение. Предвид изложеното е изграден извод, че е несъстоятелна тезата на органите по приходите, че публичното задължение по Ревизионен акт № Р-16001625003306-091-001/26.01.2025 г. не е обезпечено в цялост към момента на подаване на искането за спиране. Прието е, че след като ревизираното лице е внесло сумата от 68 963,06 евро по сметка за обезпечения на ТД на НАП – Пловдив за обезпечаване на публичното вземане по Ревизионен акт № Р-16001625003306-091-001/26.01.2025 г. и размерът на това вземане, който се нуждае от обезпечение, след издаването на Акт за прихващане или възстановяване № П-16001626015286-004-001/03.02.2026 г., се установява до 63 930,41 евро, то без съмнение са налице и предпоставките по чл. 153, ал. 4 от ДОПК за спиране на изпълнението на ревизионния акт. В продължение административният съд е приел, че предвид приключването на административния контрол върху Ревизионен акт № Р-16001625003306-091-001/26.01.2025 г. и неговата отмяна, настоящото производство се явява лишено от предмет в частта, с която се иска спиране на изпълнението на РА, но не и относно проверката за законосъобразността на Решение № 89/20.03.2026г. на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив към ЦУ на НАП. Прието е, че жалбоподателят има правен интерес от провеждане на контрол върху този административен акта и с оглед възможността му за реализиране на претенции по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Административният съд е приел, че предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна, същите се доказват в размер на 1505,11 евро, от които 5,11 евро за държавна такса и 1500 евро за възнаграждение за адвокатска защита.

Определението на Административен съд – Пловдив е недопустимо в частта му, в която е отменено Решение № 89/20.03.2026г. на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив и правилно в частта му относно за присъдените разноски.

В частната жалба на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив против отменителната част от определението се поддържат оплаквания за недопустимост на същото. Навеждат се доводи, че след като ревизионният акт, спирането на чието изпълнение се иска от задълженото лице, е отменен по реда на административното оспорване, то за задълженото лице не съществува правен интерес да иска неговото спиране, поради което жалбата е следвало да бъде оставена без разглеждане. По отношение на осъдителната част от разноските се правят оплаквания за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че тези разноски се следват по реда на чл.161,ал.1 ДОПК при съдебното обжалване на ревизионния акт.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти. Същите се изразяват в следното:

1. От органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив е издаден Ревизионен акт № Р-16001625003306-091-001/26.01.2026 г. /л.8 и сл. от първоинстанционното дело/, с който на „СОДИБУЛ“ ЕООД, ЕИК 200973262, са определени задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2021г., 2022г. и 2023г. общо в размер на 94 995,04лв. и лихви за забава в размер на 40 827,83лв.

2. Според справка от ИС на НАП – Справка за общите задължения на дружеството, същите са общо в размер на 69 554,66евро, от които 48 570,19евро главница и 20 984,47евро лихви.

3. От страна на „СОДИБУЛ“ ЕООД до директора на Д „ОДОП“ Пловдив е депозирано искане по реда на чл.153,ал.2 ДОПК за спиране на посочения по-горе ревизионен акт вх. № Ж – 16 – 89*2/24.02.2026г. /л.50 от делото/. Към искането е представен документ за внесена парична гаранция по сметка на НАП в размер на 68 963,06евро /л.18 от делото, гръб/.

4. От старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив е издаден Акт за прихващане или възстановяване № П-16001626015286-004-001/03.02.2026 г./л.14 и сл. от първоинстанционнотно дело/, с който на „СОДИБУЛ“ ЕООД е определено ДДС за възстановяване в размер на 10 485,86лв., равностойни на 5 514,72евро, която сума е прихваната със задълженията по посочения по горе ревизионен акт.

5. С Решение № 89/20.03.2026г. на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив към ЦУ на НАП, с което е отказано спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001625003306-091-001/26.01.2025 г.

6. С решение № 129 от 16.04.2026г. /л.81 и сл. от делото/ директорът на Д „ОДОП“ – Пловдив е отменил ревизионен акт № Р-16001625003306-091-001/26.01.2025 г. и на осн.чл.155,ал.4 ДОПК е върнал преписката на на органите по приходите за издаване на нов ревизионен акт.

7. С решение № 133 от 17.04.2026г./л. 88 и сл./ директорът на Д „ОДОП“ – Пловдив е отменил Акт за прихващане или възстановяване № П-16001626015286-004-001/03.02.2026 г.и е върнал преписката за извършване на проверка и издаване на нов АПВ.

При така изложените факти, следва да бъдат направени следните правни изводи:

Нормата на чл.153,ал.1 ДОПК установява принципа, обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира изпълнението. Жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението, ако представи надлежни доказателства за направено обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането – чл.153,ал.2 ДОПК.

Тълкуването на разпоредбата на чл.153 ДОПК налага извода, че спирането на изпълнението по своята правна същност представлява временна обезпечителна мярка с акцесорен характер спрямо висящността на спора относно законосъобразността на административния акт, насочена към преустановяване на неговото принудително изпълнение до окончателното разрешаване на спора. Действието на тази мярка е обусловено от съществуването на годен за изпълнение административен акт и от необходимостта да се предотвратят неблагоприятните последици от неговото изпълнение в рамките на висящия процес. С отмяната на ревизионния акт отпада самото изпълнително основание, респективно възможността за неговото принудително изпълнение и в този смисъл спирането губи своя предмет и правно действие, тъй като не съществува акт, чието изпълнение да бъде спирано. Последиците на спирането се изчерпват с преустановяване на изпълнението до приключване на спора.

Предвид на това правилно първоинстанционният съд е приел, че настоящето производство е лишено от предмет след отмяна на ревизионния акт по реда на административното оспорване, но неправилно е приел, че следва да бъде упражнен контрол за законосъобразност на Решение № 89/20.03.2026г. на директор на Д „ОДОП“ Пловдив предвид на това, че жалбоподателят има такъв интерес с оглед на реализиране на претенции по ЗОДОВ. В тази хипотеза първоинстанционният съд е следвало да обезсили въпросното решение ,да остави без разглеждане искането на дружеството за спиране на изпълнението на ревизионния акт и да прекрати производството по делото в тази му част. Като не е сторил това и е отменил решението като неправилно, първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо определение. При условията на чл.236 във вр. с чл. 221,ал.3 АПК определението на Административен съд – Пловдив следва да бъде обезсилено в тази му част, по изложените мотиви следва да бъде обезсилено и решение 89/20.03.2026г. на директор на Д „ОДОП“ Пловдив, а искането на „СОДИБУЛ“ ЕООД до директора на Д „ОДОП“ Пловдив за спиране на посочения по-горе ревизионен акт оставено без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.

Постановеното определение в осъдителната му част за разноските е правилно и законосъобразно.

При условията на чл. 221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд, че към момента на подаване на искането за спиране на изпълнението на процесния ревизионен акт са налице материално-правните предпоставки по чл.153 ДОПК за спиране на изпълнението. Внесената в обезпечение сума от задълженото лице е в размер, който покрива задълженията по акта в размера към датата на подаване на искането и органът по чл.153 ДОПК неправилно е отказал да постанови спиране. Допълнителни доводи в тази насока могат да бъдат изведени и от обстоятелството, че публичният изпълнител е отменил наложените обезпечителни мерки, а внесената сума е съобразена с направеното прихващане с АПВ. Сметката, по която е внесена сумата, е на НАП, вносителят няма право да оперира с внесените парични средства. Поради това настоящата инстанция намира за неоснователни всички оплакванията на частния жалбоподател, развити в т. III на частната жалба.

Неоснователно е и оплакването, че на жалбоподателя не се дължат разноски в това производство, а следва да бъдат присъдени в производството пред съда по оспорване на ревизионния акт. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл.153,ал.7 ДОПК, поради което на жалбоподателя се дължат разноски по общия ред на чл.143 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. От страна на администрацията няма направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което решаващият съд правилно е присъдил разноските в пълен размер.

Като правилно и законосъобразно определението на Административен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила в осъдителната му част за разноските.

При този изход на спора страните дължат разноски както следва: „СОДИБУЛ“ ЕООД, ЕИК 200973262, адрес: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя – Р. А. Ц., следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д „ОДОП“ – Пловдив, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 115,34евро, включващи 15,34евро заплатена държавна такса и 100евро юрисконсултско възнаграждение. Национална агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д „ОДОП“ – Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на „СОДИБУЛ“ ЕООД, ЕИК 200973262, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 255,65евро, съставляващи редуцирано адвокатско възнаграждение с оглед на възражението за прекомерност, определено по размер при условията на чл.8,ал.3 от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на осн.чл.221,ал.3 и чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,