Определение № 200 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Елаците – Мед“ АД, представлявано от адв. Н. Е., срещу определение № 260581/12.11.2021 г. по възз. гр. д. № 173/2021 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на страната за изменение на въззивно решение № 260184/17.05.2021 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателят е изложил доводи, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Ответникът М. Г. П. е представил писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че с въззивната жалба на „Елаците – Мед“ АД е представен договор за правна защита и съдействие № 2805045/14.01.2021 г., сключен с адв. Е., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 000 лв. за изготвянето на въззивна жалба против първоинстанционното решение. С представения на 23.02.2021 г. от дружеството отговор по въззивната жалба на М. П., не е представен договор за правна защита за други направени разходи за упълномощаването на адв.Е.. На 28.04.2021 г. по делото е представен списък на разноските на „Елаците – Мед“ АД, в който са описани договора от 14.01.2021 г. за сумата 2 000 лв., както и договор № 2805046/ 23.02.2021 г. за направени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 600 лв. за изготвяне на отговор по въззивната жалба на М.П.. С решението по делото съдът не е присъдил разноски на страните, предвид изхода на спора - потвърждаване на първоинстанционното решение и в двете обжалвани от ищеца и ответника части. Посочения в списъка по чл.80 ГПК договор № 2805046/23.02.2021 г. (за изготвяне на отговор на въззивната жалба на М. П.) е представен след постановяване на въззивното решение, едва с молбата за допълване на решението в частта разноските. За да остави без уважение подадената от дружеството молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че извършването на разноски за изготвянето на отговор на въззивната жалба от страна на „Елаците – Мед“ АД не е доказано към момента на приключване на последното съдебно заседание. Последващо представяне на доказателства за тяхното извършване не може да обоснове присъждането им, тъй като недоказването е по вина на молителя. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Във въззивното производство „Елаците – Мед“ АД е представлявано от адвокат Н. Е.. Последният е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 600 лв. за изготвяне на отговор по въззивната жалба на М. П. в последното проведено по делото открито заседание, като е представил списък по чл. 80 ГПК, но без към него да са приложени доказателства за сторени разходи. До постановяване на въззивното решение също не са били представени такива доказателства, а съдът не може да уважи искане на присъждане на разноски, за които няма платежни документи, удостоверяващи извършването им. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е доказателство, установяващо плащането на адвокатско възнаграждение. Обстоятелството, че разноските са заплатени може да бъде установено с договора за адвокатска услуга, когато в същия е посочено, че те са изплатени в брой, както и чрез други писмени доказателства, удостоверяващи факта на плащане. От своя страна списъка по чл.80 ГПК следва да насочи съда при изчислението на разноските относно вида и размера на разходите, които страната иска да й се присъдят, като в противен случай страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, но списъкът не е документ, с който се доказва реалното им извършване. Предвид изложеното, определението на въззивния съд, с което молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение, е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение