Определение № 590 от 03.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 382/2012 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от ЗК „Г. Б.”, [населено място], обл. П., представлявана от председателя К. Н., приподписана от адв. Л. П., против определение № 1063 от 28 март 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 501 по описа на окръжния съд в Пловдив за 2012 г., с което е потвърдено определение без номер от 20 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 14931 по описа на районния съд в София за 2011 г. за отказ да се допусне привличане и конституиране на ЗК „Р.” и Д., п. от М. на ф., като подпомагащи страни на страната на ответника – частен жалбоподател, поради липса на правен интерес. С определението си въззивният съд приема, че за частния жалбоподател липсва основание да търси регресна отговорност от третите лица в бъдещ процес и не се твърди наличието на такова основание, поради което искането за привличане, макар и допустимо, е неоснователно. Макар частната касационна жалба да е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, тя е недопустима, тъй като атакуваното определение не подлежи на обжалване пред касационния съд. Участието на третите лица в процеса по правилата на действащия ГПК е уредено идентично с тези по ГПК от 1952 г. Според дадените в т. 5 на ТР № 1 от 17 юли 2001 г. на ОСГК задължителни разяснения, определението, с което е отказано встъпването или привличане на трето лице помагач, както е в разглеждания случай, няма преграждащо развитието на съответния правен спор действие, поради което не попада в обхвата на съдебните актове, по отношение на които се прилага чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Това разрешение е основано на обстоятелството, че третото лице няма качеството на главна страна по делото, което прави възможно предявяването на обратна искова претенция от или срещу него всякога и в отделно самостоятелно производство. Следователно, с постановяването на въззивно определение предвиденият по чл. 220 ГПК ред е изчерпан и последващият инстанционен контрол пред ВКС е недопустим. Този извод се възприема напълно и от ВКС при разглеждане на частни жалби срещу определения на състави на ВКС, с които частни касационни жалби по реда на чл. 220 ГПК са били оставяни без разглеждане – например определение № 969 по ч.т.д. № 895/10 г., I т.о., определение № 429 по гр.д. № 385/11 г., IV г.о., определение № 159 по ч.т.д. № 11/11 г., ІІ т.о. и др. Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС