Определение № 1316 от 07.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 170/2011 г.

В срока за произнасяне, Върховният касационен съд състав на 3-то г.о. констатира, че по делото освен касационната жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение № 734 от 11.10.2010 год., постановено по гр.д. № 338/2010 год. на САС, ГК, 1-ви състав, в уважителната му част е постъпила насрещна касационна жалба на М. Й. Л., представлявана от адв. В. В. частта, в която оставено в сила първоинстационното решение в частта, в която предявеният от М. Й. Л. иск по чл.2,ал.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, е отхвърлен за разликата от 25 000 лв. до 30 000 лв. Доколкото с определение №949/28.07.2011 год. съдът е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по подадената от Апелативна прокуратура касационна жалба, по арг. за противното от чл. 287,ал.4 ГПК следва да бъде извършена преценка относно допустимостта на касационното обжалване по подадената насрещна жалба като определението с което е даден ход по същество на спора следва да бъде отменено. Върховният касационен съд счита, че касационното обжалване по тази жалба следва да се допусне по въпроса относно начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД като по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.ІІ от Постановление №4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС. Касационно обжалване по материалноправния въпрос какъв размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив, не следва да се допуска доколкото така формулирания въпрос не е правен, а фактически - справедливият размер на обезщетението е в зависимост от конкретните обстоятелства по всяко дело. С оглед на това по този въпрос не може да става въпрос за противоречива съдебна практика. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.