Определение № 3485 от 02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2189/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 135, ал. 4, предл. 2 (предишна ал. 3, изм. с ДВ, бр. 15 от 2021 г.) АПК. Първоначално Административен съд - гр. Варна е сезиран с жалба на „Електроразпределение Север“ АД - гр. Варна против заповед № E-РД-16-2830/28.12.2024 г. на министъра на енергетиката, с която е отказано въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия на територията на населени места, находящи се в област Габрово и общини Елена, Златарица и Велико Търново, обл. Велико Търново. С определение № 888/24.01.2025 г., постановено по адм. дело № 166/2025 г. по описа на Административен съд – гр. Варна жалбата е изпратена на Върховен административен съд (ВАС). За да постанови този резултат, по аргумент от чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г., съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от министъра на енергетиката при упражняване на правомощията му по Закона за енергетиката (ЗЕ), непосредствено свързани с ръководството, координиране и контрол в прилагането на държавната политика в областта на енергетиката, както и на държавната политика по отношение на надеждност на снабдяването с електрическа енергия – чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Устройствения правилник на Министерството на енергетиката, като е обосновал извод, че компетентен да разгледа спора по същество е ВАС. С определение № 1942/26.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1128/2025 г. на ВАС, Трето отделение е повдигнат спор за подсъдност с Административен съд - гр. Варна. Съдът е посочил, че в случая не е налице хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, в която делото е подсъдно на ВАС като първа инстанция, доколкото оспорената заповед на министъра на енергетика е издадена на основание чл. 72, ал. 2 ЗЕ, която регламентира общото правомощие на министъра да взема решения за въвеждане на ограничителен режим за територията на страната и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № 10 от 09.06.2004 г. за реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ /Наредба № 10/09.06.2004 г./, която конкретизира реда и начина на упражняване на това правомощие, а именно чрез издаване на заповед. В този смисъл е изложил мотиви, че в случая правомощието на министъра на енергетиката не е конституционно уредено, а произтича от закон и подзаконов нормативен акт на Министерски съвет. Според съда правомощията на министъра да контролира държавната политика в областта на енергетиката и да провежда държавната политика по отношение на надеждността на снабдяването с електрическа енергия, е общо правомощие по осигуряването /снабдяването/ с ел. енергия за цялата страна и е съвсем различно от конкретната преценка по делото относно наличието на основания за прекъсване на снабдяването с ел. енергия за определена част от територията на страната за период по-дълъг от 48 часа. Предвид изложеното е обосновал извод, че в случая необходимостта е от преценка на конкретните обстоятелства за конкретната територия и цели бързина и оперативност при издаване на оспорения акт от министъра, което е съвсем различно правомощие от идеята за общо държавна политика в областта на енергетиката. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че спорът е подсъден на Административен съд – гр. Варна поради следните съображения: В разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от АПК е указано, че на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд, като в ал. 2 от същата разпоредба са изброени хипотезите, при които компетентен да разгледа спора е ВАС. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК (доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) на ВАС са подсъдни: оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. От цитираната нормативна уредба следва, че на ВАС са родово подсъдни оспорванията срещу актове на министри, издадени при упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Така и с решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 13/2017 г. при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава ВАС да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В мотивите на решението е посочено, че ВАС осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. В настоящия случай, предмет на правния спор е заповед № E-РД-16-2830/28.12.2024 г. на министъра на енергетиката, с която е отказано въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия на територията на населени места, находящи се в Област Габрово и общините Елена, Златарица и Велико Търново, Област Велико Търново. С издадената на основание чл. 72 ЗЕ и чл. 3 от Наредба № 10/09.06.2004 г. заповед, макар и да се засягат права и законни интереси, не се осъществяват властнически правомощия, произтичащи от Конституцията на Република България, а такива свързани с контролните правомощия на министъра на енергетиката върху дейността на операторите на електроразпределителната мрежа относно спазване на разпоредбите, регламентиращи въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия на територията на конкретни населени места. В случая, предвид характера на акта, не може да се приеме, че е налице упражняване на функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление, като процесната заповед не може да бъде определена и като израз на политическа концепция за управление или реализиране на конкретна политика, за да подлежи на пряк съдебен контрол за законност пред Върховния административен съд. Предвид гореизложеното повдигнатият спор за подсъдност следва да се разреши, като делото се изпрати за разглеждане от Административен съд – гр. Варна. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав,