Определение № 4427 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4832/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. К. К. срещу определение на Софийски апелативен съд № 2356 от 26.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 2470/ 2022 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 25.07.2022 г. по гр.д.№ 6003/ 2022 г. и по този начин е оставено без уважение искането на жалбоподателя, квалифицирано по чл.83 ал.2 ГПК, за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса в размер 6 000 лв. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд отчел като основание да отхвърли молбата му обстоятелството, че през 2019 г. е получил сума в размер над 500 000 лв. Според него не подлежи на изследване дали тази сума е похарчена или спестена. Следвало да се съобрази актуалното имуществено състояние на страната, а то обуславяло освобождаване от задължение за плащане на такси. Без значение било също обстоятелството, че страната разполагала със средства да плати адвокатски хонорар на упълномощения по делото процесуален представител. Поради това счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол повдига процесуалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: към кой момент следва да се преценява имущественото състояние на страната, направила искане по чл.83 ал.2 ГПК и вземат ли се предвид суми, получени от тази страна в минал период; ако такива суми са получени, длъжен ли е съдът да изследва налични ли са понастоящем; и има ли значение за основателността на искането обстоятелството, че страната е упълномощила адвокат и му е заплатила уговореното възнаграждение изцяло. Жалбоподателят счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искова молба на И. К. К. срещу „Национална лотария" АД, предявен е осъдителен иск за сумата 150 000 лв. Изложени са твърдения, че ответната страна дължи тази сума на ищеца въз основа на договор за изплащане на печалба от лотарийна игра, както и че по този договор ищецът вече е получил плащане на сумата 500 002 лв. Към исковата молба е приложена и молба за освобождаване от задължение за плащане на такси. Първоинстанционният съд указал на ищеца, в случай че поддържа молбата си, да представи декларация по образец и да посочи каква е причината въпреки получените 500 002 лв да иска освобождаване от такса, след което отхвърлил искането. По частна жалба на ищеца срещу този отказ е постановено обжалваното в настоящето производство определение, с което отказът е потвърден. Въззивният съд посочил, че страната не е отговорила на указанията на първоинстанционния съд да уточни защо иска освобождаване от такса, въпреки получената значителна сума. Счел това за обстоятелство, препятстващо установяването на реалното имуществено състояние на ищеца. Отчел и факта, че ищецът не е изпитал затруднения да заплати на процесуалния си представител 5 000 лв в брой и намерил, че той разполага с достатъчно средства да плати държавната такса. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от частния касатор правни въпроси са обуславящи, но те нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, е изяснено, че такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или установената такава се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен, а практиката по прилагането му - установена и ненуждаеща се от осъвременяване или промяна. При направено искане за освобождаване от задължение за плащане на такси, на основание чл.83 ал.2 т.7 ГПК съдът може да съобразява всякакви установени обстоятелства, които имат значение за извода му в състояние ли е страната да посрещне това задължение без затруднения. Обжалваният акт е съобразен с така установената практика и няма основание да бъде допуснат до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд