Определение № 1813 от 24.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1733/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „ТОП ХОСПИТАЛ СЪРВИС“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор И. Б. Б., чрез пълномощник адв. Д. Петрова, срещу определение № 89 от 23.01.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-67/15.01.2025 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка под условие на апарати за дихателна реанимация“ – за нуждите на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, открита с решение № F593683 от 05.12.2024г. /публикувано на 06.12.2024г./ на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, с уникален номер на поръчката в ЦАИС: 00693-2024-0075. В частната жалба са наведени доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. Развити са подробни съображения, че при откриване на посочената възлагателна процедура възложителят е заложил редица дискриминационни и ограничителни изисквания, които необосновано ограничават участието на стопанските субекти в процедурата, в нарушение на принципите на ЗОП за публичност, прозрачност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, възпрепятстваща свободната и лоялна конкуренция. Сочи се, че следва да се даде приоритет на провеждането на една законосъобразна възлагателна процедура, гарантираща нейното качествено и икономично изпълнение, което защитава обществения интерес в много по-голяма степен. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение. Ответникът – изпълнителният директор на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. В. Илиева, представя възражение по частната жалба, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че настоящият частен жалбоподател „ТОП ХОСПИТАЛ СЪРВИС“ ЕАД е подал жалба пред КЗК срещу решение № F593683 от 05.12.2024г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка под условие на апарати за дихателна реанимация“ – за нуждите на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, с уникален номер на поръчката в ЦАИС: 00693-2024-0075. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП, като е посочено, че изискванията, поставени в документацията за обществената поръчка, са изключително дискриминационни и продължаването на процедурата ще доведе до необратими вреди и би могло да е опасно за здравето на лицата, настанени в лечебното заведение. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. Комисията е посочила, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. По този повод КЗК е отбелязала, че жалбоподателят не е изложил обосновани и подкрепени с доказателства аргументи, че интересите му ще бъдат увредени по необратим начин, което би могло да бъде предотвратено чрез налагането на обезпечителната мярка. Посочено е изрично, че в рамките на настоящото производство КЗК не може да реши спора по същество, поради което не следва да се обсъждат доводите, касаещи законосъобразността на обявената процедура и изискванията на възложителя. Същевременно, при преценката на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е счела, че предвид специфичния предмет на обществената поръчка, спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществения интерес. Акцентирано е на предмета на обществената поръчка, включващ доставка на апарати за дихателна реанимация. Преценено е, че общественият интерес изисква повече и по-качествено диагностициране и обслужване на пациентите, което ще доведе до по-доброто им лечение и по-бързото им възстановяване, с оглед на което спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временна мярка. Посочено е, че при реализирането на поръчката ще бъдат осигурени апарати за дихателна реанимация – респиратор за интензивни грижи от висок клас /обособена позиция № 1/; апарат за инвазивна и неинвазивна вентилация /обособена позиция № 2/; транспортен респиратор с висока мобилност и пригодност за транспорт /обособена позиция № 3/, които медицински изделия са непосредствено свързани със спасяването на човешкия живот. Прието е, че стартирането на процедурата /макар и при неосигурено финансиране/ е важна стъпка в посока превантивност и ефективност в областта на спешната медицина и e действие в защита на обществения интерес, на който следва да се даде приоритет пред интереса на жалбоподателя, доколкото последиците от забавянето на изпълнението ще бъдат едновременно значителни и трудно поправими. Прието е, че в конкретния случай спирането на процедурата ще рефлектира негативно върху обществения интерес, тъй като забавянето на процедурата ще доведе до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка и неговото последващо изпълнение, което безспорно би засегнало не само интересите на възложителя, но и на широк кръг лица, ползватели на услугите, предоставяни от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД. Обоснован е извод, че следва да се даде превес на защитата на обществения интерес пред евентуално увреждане на интереса на жалбоподателя, който не е навел аргументи как конкретно ще бъде увреден неговият личен интерес. Прието е, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. На последно място КЗК се е позовала на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество. В допълнение е цитиран и текстът на чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. По тези съображения КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а ал. 3 предвижда, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, предвид специфичния й предмет. В случая предметът на обжалваната обществена поръчка включва доставка на апарати за дихателна реанимация, което е от важно значение за живота и здравето на неограничен брой лица. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга - изисква продължаване на процедурата, тъй като осигуряването на нова и функционираща апаратура, предмет на поръчката, е непосредствено свързано с опазването и спасяването на човешкия живот, и по-голямата ефективност в областта на спешната медицина. Общественият интерес и този на възложителя изискват по-бързо да започнат и приключат дейностите по предмета на обществената поръчка, което е отчетено и от законодателя с нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП. Този интерес правилно е отчетен и от КЗК. Ето защо е законосъобразен изводът на КЗК, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане, които са единствено в интерес на жалбоподателя. Както в жалбата до КЗК, така и в настоящата частна жалба, са развити сходни доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното й провеждане, което в най-пълна степен отговаря на обществения интерес. Следва да се отбележи, че изискването за провеждане на законосъобразна процедура и за спазване на принципа, прогласен с чл. 1 ЗОП, се отнася до всяка една процедура, която се провежда по реда на ЗОП и не обосновава наличие на изключение от общото правило за предварително изпълнение на решението за откриване на възлагателната процедура. Ако се възприеме тезата на частния жалбоподател, това би довело до необходимостта от спиране на всяка обявена и оспорена процедура за възлагане на обществена поръчка, за да се осигури нейното законосъобразно провеждане, което е в категорично противоречие със смисъла и целта на закона, който допуска спиране на процедурата по ЗОП само по изключение. При това всички релевирани възражения за допуснати нарушения при постановяване на оспореното решение № F593683 от 05.12.2024г. са извън предмета на преценка по чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, поради което са неотносими за настоящото производство. По тези възражения КЗК ще се произнесе с решение, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 ЗОП. В противен случай се обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Комисията правилно е съобразила специфичния предмет на обществената поръчка, при което е извела обосновано заключение, че спирането на процедурата в случая ще се отрази отрицателно върху интересите на обществото. Правилно е отчетено и правилото на чл. 112, ал. 8 ЗОП, че възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно е оставено без уважение, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение