Определение № 300 от 10.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 380/2024 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на осн. чл. 44, ал. 1 НПК, след като с разпореждане № 262 от 05.03.2024 г. съдията-докладчик по НЧХД № 194/2024 г. по описа на Врачанския районен съд е прекратил съдебното производство по делото и е повдигнал спор за подсъдност с Районен съд - Плевен. След като обсъди данните по делото и за да се произнесе по спора, настоящият състав взе предвид следното: На 05.12.2022 г. пред Плевенския районен съд е подадена тъжба от С. Е. Д. срещу З. П. П. с оглед на престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Образувано е било НЧХД № 2302/2022 г. по описа на Плевенския районен съд, което е приключило на 31.05.2023 г. с постановена на тази дата присъда № 74, с която З. П. е призната за невиновна в това на 03.12.2022 г. да не е изпълнила съдебно решение № 1287/2021 г. по гр.д. № 6265/2021 г. на Районен съд – Плевен относно режима на лични контакти на тъжителя С. Д. с детето му Б. Д., поради което и на осн. чл. 304 НПК я е оправдал по обвинението по чл. 182, ал. 2 НК, приемайки, че деянието е малозначително. Последвало е сезиране на Плевенския окръжен съд от страна на тъжителя с въззивна жалба срещу постановената присъда, като пред този съд е било образувано ВНЧХД № 630/2023 г. С решение № 249 от 18.10.2023 г. въззивният съд е отменил присъдата и е постановил връщане на делото на първата инстанция, констатирайки неяснота на фактическото обвинение, свързана с липса на конкретизация на датите, на които според тъжителя подсъдимата не е изпълнила решението по горепосоченото гражданско дело относно личните му контакти с общото им дете. Констатирано е наред с това, че първоинстанционното съдебно произнасяне с присъдата обхваща само част от възведеното с тъжбата обвинение, което не е за едно единствено деяние, извършено на посочената в присъдата дата, а за престъпление, извършено в периода от 01.11.2022 г. до 05.12.2022 г. Приемайки, че тези пороци са неотстраними във въззивното производство, съставът на окръжния съд е отменил присъдата и е върнал делото за повторното му разглеждане от друг състав на Плевенския районен съд. Пред районния съд вгр. Плевен е било образувано НЧХД № 2262/2023 г., като с разпореждане № 3343 от 26.10.2023 г. съдията-докладчик е оставил тъжбата без движение, като в изпълнение на указанията на въззивния съд е упътил тъжителя да конкретизира тъжбата си, като посочи времето, мястото и начина (дали чрез неизпълнение или чрез осуетяване изпълнението на съдебното решение по гражданското дело), по който е извършено претендираното престъпление. В предоставения му от съда срок тъжителят е депозирал молба, в която е конкретизирал датите, на всяка от които настоява, че е извършено деяние по чл. 182, ал. 2 НК, като наред с това е посочил, че на всяка от тези дати е посетил адреса в [населено място], посочен в съдебното решение по бракоразводното дело като адрес на местоживеене на детето му. В проведеното на 21.02.2024 г. заседание пред РС-гр. П. защитникът на подсъдимата е поискала съдебното производство пред Плевенския районен съд да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Врачанския районен съд, доколкото в частната тъжба е посочено, че на съответните дати тъжителят е правил опити да осъществи личен контакт с детето си именно на адреси в този град, в който подсъдимата се е преместила да живее заедно с общото им дете. Споделяйки аргументите, с които е направено искането, съдът е прекратил съдебното производство пред себе си и е постановил изпращане на делото по компетентност на Врачанския районен съд. С разпореждане № 262 от 05.03.2024 г. съдията-докладчик по образуваното пред Врачанския районен съд НЧХД № 194/2024 г. е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност, настоявайки, че както в тъжбата, така и в решението по бракоразводното дело като местоживеене на детето и съответно място за осъществяване на личните контакти на тъжителя с него е посочен [населено място]. Позовал се е и на допълнително депозираната от тъжителя молба. Така споделеното разбиране е неправилно. Преценката относно това дали делото му е подсъдно съдът може и трябва да направи само и единствено съобразно с обстоятелствената част на обвинението, възведено с обвинителния акт, респ. с тъжбата на пострадалия, но не и спрямо информацията от други източници. В случая в тъжбата ясно е посочено, че от м. май 2022 г. подсъдимата се е установила заедно с детето в [населено място] и тъжителят е бил информиран за това, както и че на 03.12.2022 г. той е посетил [населено място] именно за да види детето си, но не е успял да установи контакт с бившата си съпруга при конкретно описани в тъжбата обстоятелства. Това е информацията с меродавно за определяне на мястото на евентуално извършеното престъпление значение. Нищо по-различно от това не е записано в допълнително депозираната от тъжителя молба, доколкото в нея той е посочил, че на съответните дати през м. ноември и м. декември 2022 г. е търсил бившата си съпруга и детето им на адрес в [населено място], предлагайки собствен прочит на решението по посоченото гражданско дело. Наред с това е описал, че след като на 03.12.2022 г. не е успял да намери подсъдимата и детето им на адреса в [населено място] и чрез трети човек се е свързал с подсъдимата по телефона, за пореден път от нея е узнал, че тя се намира в [населено място], след което е опитал и в [населено място] да се свърже с нея и да осъществи необходимия личен контакт с детето си, но безуспешно. Неоправдано съдията-докладчик е възприел разбирането на тъжителя, че мястото на извършване на деянието/деянията може и следва да се определя съобразно с постановеното по гр. дело № 6265/2021 г. на Плевенския районен съд местоживеене на детето. Според чл. 59, ал. 3 от Семейния кодекс определянето на режима на личните отношения между родителите и ненавършилите пълнолетие техни деца „включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата …“. Очевидно е, че определяне на населеното място в страната и адреса на местоживеене не са част от режима на личните отношения. Родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права не е ограничен от закона във възможността да променя местоживеенето си на територията на страната, съответно и това на живеещото с него ненавършило пълнолетие дете (по общо правило родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно). Задължението му при такава промяна е единствено да информира своевременно за новото местоживеене на детето другия родител, за да не се нарушава режима на личните отношения, определен от съда. В случая от тъжбата е видно, че тъжителят е бил информиран от подсъдимата за смяната на местоживеенето й, съответно и това на детето, от [населено място] в [населено място] още през м. май 2022 г. Вероятно поради изложеното в отменителното решение на Плевенския окръжен съд по ВНЧХД № 630/2023 г. липсват аргументи за неясноти в съдържанието на тъжбата относно населеното място, в което са извършени претендираните деяния. Все по същите съображения няма място за коментар относно приложимостта на хипотезата по чл. 36, ал. 2 НПК, в какъвто смисъл е изложил становище съставът на Плевенския районен съд по НЧХД № 2262/2023 г., прекратявайки съдебното производство пред себе си и постановявайки изпращане на делото на Врачанския районен съд. Поради това и с оглед на заложеното в чл. 36, ал. 1 НПК правило, компетентен да разгледа и да реши делото е Врачанския районен съд. Водим от това и на осн. чл. 44, ал. 1, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение