Определение № 179 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 339/2020 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Образувано е по заявление (молба), вх. № 4849/18.06.2020 г. по регистъра на Върховен касационен съд (ВКС), подадено от молителя адв. Н. М. Н., с искане за продължаване с минимум 3 (три) месеца на срока за обжалване на определение № 98 от 16.04.2020 г. по гр. д. № 339/2020 г. на ВКС, IІІ г.о. Прави се и искане за предоставяне на правна помощ. Сочи, че е в обективна невъзможност да упражни своите процесуални права в законоустановените и указаните от съда срокове по причина на продължилото „повече от 3 месеца извънредно положение“ в страната и въведените противоепидемични мерки, в резултат на което на 13.06.2020 г. са му връчени над 530 броя различни актове и книжа по дела от различни съдилища, на които е адресат. Упражняването на правото на защита на страната изисквало внимателно проучване на всяко от делата, които разкриват „изключително висока правна и фактическа сложност, комплицираност и трудоемкост на подлежащите за изпълнение указания и на подлежащите на извършване процесуални действия“. Поддържа, че на състава било известно обстоятелството, че молителят е с влошено здравословно състояние, поради което в периода от 15.07.2020 г. до 05.09.2020 г. той ще провежда лечебни процедури по специфичен режим, които са му особено необходими и резервирани в началото на календарната година. Настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, като се запозна със заявлението (молбата), намира следното. Молбата е депозирана на 18.06.2020 г., а препис от определение № 98 от 16.04.2020 г. по гр. д. № 339/2020 г. на Върховния касационен съд, IІІ г. о., е връчено на молителя, чрез неговия процесуален представител адв. Н. М. на 13.06.2020 г., с което се налага извод, че е подадена в срок, редовна е и е допустима. По искането за продължаване срока за обжалване на определение № 98 от 16.04.2020 г. по гр. д. № 339/2020 г. на Върховния касационен съд, IІІ г.о. Разгледано по същество, е неоснователно. Иска се продължаването на срок за обжалване на съдебен акт, което е изрично забранено в закона - нормата на чл. 63, ал. 3 ГПК изключва възможността да бъдат продължавани срокове за обжалване. Наред с това за молителя липсва и интерес да иска продължаване на срока, тъй като той е прекъснат с подаването на молба за правна помощ и неговото течене е спряно до разрешаването на въпроса за правната помощ, съгласно чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 2 - 4 ГПК. По искането за предоставяне на правна помощ. То също е неоснователно, тъй като не са налице предпоставки за удовлетворяването му. Молителят е адвокат с право да осъществява защита пред ВКС, имал е упълномощен адвокат по делото, който е негов пълномощник и по настоящото дело. Освен това е налице и материална възможност за молителя, видно от изплатеното възнаграждение (в размер от 590 лв.) на адвокат Н. М. по приложения договор за правна защита и съдействие. В обобщение, молбите за продължаване на срока за обжалване на цитираното по-горе определение на ВКС и за предоставяне на правна помощ като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение