Определение № 249 от 10.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11886/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Н. Ефремова от гр. Варна, чрез процесуалния й представител адв. Калев, против определение № 3196 от 10.11.2023г., постановено по адм. д. № 2086/2023г. на Административен съд – гр. Варна, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното по делото определение № 2854 от 17.10.2023г., в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното определение, поради противоречие със закона. Твърди, че с жалбата са претендирани разноски и тъй като производството не е насрочено в открито съдебно заседание, то за нея е съществувала възможност да претендира направените разноски в производството по допълване на съдебен акт в частта по разноските. Посочва, че това е така, тъй като съдът не е уведомил страните кога ще се проведе закритото заседание, на което е постановен актът по спора, съответно за нея не е била налице възможност в този срок да отправи претенцията си за това. Иска оспореното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановен акт по същество, с който се допълва определението от 17.10.2023г. по делото в частта му за разноските, като й бъдат присъдени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. Претендира разноски за заплатената държавна такса за настоящата инстанция. Ответникът заместник – кметът на община Варна не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и против съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. По делото е постановено определение № 2854 от 17.10.2023г. в производство по чл. 197 – 201 АПК, с което е отменена заповед № Г – 296 от 03.08.2023г. на заместник – кмета на община Врана за прекратяване на административното производство по одобряването на ПУП – ПРЗ за УПИ 3023 „за мотел и търговски обект“ и за УПИ 3024 „за мотел и търговски обект“, м. „Манол чешме“, землище Галата, община Варна и административната преписка е върната на административния орган за продължаване на административното производство и произнасянето по заявлението на искателя. С това определение община Варна е осъдена за заплати на Н. Ефремова строените в производството разноски в размер на 10 лв. за заплатената държавна такса. С искане по реда на чл. 248 ГПК Ефремова е поискала изменение на това определение в частта му за разноските с присъждането на сумата от 1250 лв. за адвокатско възнаграждение. За да постанови оспореното определение, с което е оставено без уважение искането на Н. Ефремова за изменение на определението в частта по разноските, АС – гр. Варна е приел, че не са налице предпоставките по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за изменение на постановеното по делото определение в частта по разноските, тъй като съдът е присъдил сторените такива, за които са представени доказателства към момента на постановяване на определението от 17.10.2023г. Приел е, че тъй като производството е такова, което по закон се развива в закрито заседание, то за процесуалния представител на жалбоподателката е следвало да бъде ясно, че доказателствата за строени разноски е следвало да бъдат представени с жалбата, което обаче не е било сторено. Приел е освен това, че дори с искането за изменение на определението в частта по разноските не са представени доказателства за направени такива за заплатено адвокатско възнаграждение, предвид това, че не е представен договор за правна защита и съдействие. Определение е недопустимо, постановено по недопустимо искане. Не са били налице предпоставките за разглеждане на искането за изменение на определението от 17.10.2023г. в частта му за разноските. Производството по делото е по реда на чл. 197 – 201 АПК, като по този ред съобразно чл. 199 АПК производството се развива в закрито заседание и без насрочване в отрито такова. Съответно на лице с надлежна професионална подготовка, какъвто е адвокатът, процесуален представител на страната по делото, следва да е известно, че делото не може и не следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание. В тази връзка е следвало да представи съответни доказателства за строени разноски с подаване на жалбата или на етапа на размяна на книжата, което не е сторено, включително не е представен списък на сторените разноски. В случая освен това в подадената жалба пред първата инстанция е посочено, че се претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК, но такъв не е бил представен, т.е. на процесуалния представител на жалбоподателката е било известно, че следва да представи списък на разноските, посочил е, че представя такъв с жалбата, но реално не го е представил, поради негово опущение. В конкретния случай едва с подаването на искането за изменение на определението в частта по разноските е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 80 ГПК, представянето на списък с разноски най - късно до приключването на последното заседание в съответната инстанция е условие за допустимост на молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските, като в този смисъл е и т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по т. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС. Касае се за императивна разпоредба, която не е била спазена - списъкът с разноски е бил представен след закрито заседание, включително след постановяване на определението, с което е разрешен спорът по същество съобразно редът по чл. 197 – 201 АПК, а именно едва с молбата по чл. 248 ГПК. При това положение не е била налице положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за разглеждане на искането за изменение на определението в частта му за разноските, съответно искането е било недопустимо. Като е разгледал искането за изменение на определението в частта по разноските по същество, АС – гр. Варна е постановил недопустимо определение, произнасяйки се по недопустимо искане. Поради това оспореното определение следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати по искането за изменение на определението от 17.10.2023г. в частта по разноските на Н. Ефремова. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частната жалбоподателка за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение