Определение № 591 от 19.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2115/2014 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 9622 от 07.05.2014 г. по ч.гр.д.№1112/ 2014 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 02.01.2013 г. по гр.д.№ 59265/2012 г. на СРС, 28 с., с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място] заповед по чл. 417 т. 3 ГПК за 141 151.2 евро, от които 124 033.78 евро - главница, със законната лихва от 12.12.2012 г. до изплащане на вземането, 17 117. 42 евро - неустойка за забава и 8732.04 лв. - разноски, с оплакване за неправилност. В Основания за допустимост на частна касационна жалба жалбоподателят сочи решените по делото правни въпроси, за които поддържа, че са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] оспорва същата, като недопустима по съображения, изложени в писмен Отговор, а [фирма] - [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че е подадена частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено разпореждане за допуснато незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 т. 3 ГПК, намира че жалбата е недопустима. Съгласно т.8 на ТР №4/ 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК необжалваеми са въззивните актове, постановявани в заповедното производство, уредено от закона като двуинстанционно и съгласно чл. 274 ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС постановените определения - включително преграждащите, и тези, постановени по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство; заповедното производство е уредено като самостоятелно и няма препращаща разпоредба, която да предвижда касационно обжалване. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение