Определение № 3346 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2995/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 176а АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Директор дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, представляван от юрск. Б. Згурева, против Определение № 242/06.02.2026 г., постановено по адм. дело № 615/2025г. по описа на Административен съд Перник. В частната жалба се подържа, че определението е неправилно. Твърди се, че не е приложима спрямо жалбоподател хипотезата на чл.143,ал.3 АПК. Твърди също, че не са направени разходи от жалбоподателя в присъдения размер, тъй като адвокатският хонорар, уговорен в размер на 3500лв. не е заплатен, а евентуално- че присъденият размер е прекомерен спрямо правната и фактическа сложност на спора и действително осъществената адвокатска защита. Искането е за отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на друго, с което да бъде изменено решението в частта за разноските като се отхвърли искането на жалбоподателя за присъждане на разноски или евентуално – същите бъдат намалени до размер от 66,47 евро за адвокатско възнаграждение. Ответната по частната жалба страна – И. Е. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. М., в писмен отговор, изразява становище за недопустимост на частната жалба поради недопустимост на искането за изменение на решението в частта на присъдените разноски предвид липса на представен списък на разноски от страната и евентуално – за неоснователност на частната жалба поради наличие на данни за заплатен адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен спрямо сложността на спора и извършените процесуални действия от адвоката.. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Искането за изменение на решението в частта за присъдените разноски не е било недопустимо, тъй като страната – ДД „ОДОП“ София не търси изменение на претендирани и съответно присъдени в нейна полза разноски, а на тези - присъдени в нейна тежест. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред АС Перник е образувано по жалба, входирана на 05.12.2025г. в НАП, подадена от адв. К. Москов в качеството му на упълномощен процесуален представител на И. Е. И. от [населено място], против ревизионен акт №Р-22001424003340-091-001/22.08.2025г. на органи по приходите, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ОДОП“ София. при ТД на НАП София. В срока за изпращане на преписката е издадено решение №1567/11.12.2025г. на директор дирекция „ОДОП“ София, с което е отменен ревизионен акт №Р-22001424003340-091-001/22.08.2025г. на органи по приходите. С определение № 64/12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 615/2025 г. по описа на Административен съд Перник е оставена без разглеждане жалбата на И. Е. И. от [населено място], против ревизионен акт №Р-22001424003340-091-001/22.08.2025г. на органи по приходите като в тежест на бюджета на издателя на РА са присъдени разноските на жалбоподателя в размер на 766,93 евро за адвокатски хонорар и отделно за държавна такса. Съдът е приел, че жалбата е недопустима с оглед на резултат от обжалването по административен ред, но жалбоподателят има право на разноски на основание пар.2 ДР ДОПК вр.- с чл.143,ал.3 АПК предвид поведението на администрацията, която е дала повод за завеждане на делото, издавайки решението на директора след изтичане на срока за обжалване на РА. Приета е прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и същото е намалено от 1789,52 евро на 766,93евро. От ответника – ДД „ОДОП“ София е подадено искане за изменение на съдебния акт в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, които да бъдат изцяло отхвърлени, или намалени до 66,47евро. С Определение № 242/06.02.2026 г., постановено по адм. дело № 615/2025 г. по описа на Административен съд Перник, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че не са налице основания за изменение на съдебния акт, тъй като волята на съда е ясно изразена и са изложени мотиви относно основанието и размера на присъдените разноски. Определението е валидно и допустимо и правилно. Аналогично на уредбата в чл.143,ал.3 АПК, приложима в случая на основание пар.2 ДР ДОПК предвид празнота в уредбата по ДОПК, е че жалбоподателят има право на разноски и при отхвърляне на жалбата му, или прекратяване на производството по делото, когато с поведението се НЕ е дал повод за завеждане на делото. В случая безспорно се установява такова поведение на жалбоподателя, който е завел жалбата си срещу РА в законоустановения преклузивен срок като делото е прекратено и жалбата е оставена без разглеждане само защото горестоящият административен орган се е възползвал от дадената му по изключение възможност за изрично произнасяне в срока за изпращане на делото до съда. На следващо място се установява, че обратно на твърденията в частната жалба, са налице данни по делото за изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, което се установява от съдържанието на приложения по делото договор за правна помощ. Не е основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е уговорено в размер на 3500лв. и вече намалено от първоинстанционния съд. Намаляване на същото до по-нисък размер от 766,93 евро би било явно несъответно на правната и фактическа сложност на спора и на осъществения от адвоката обем на адвокатска защита. С оглед изложеното, правилно административният съд е оставил без уважение искането на приходните органи за изменение на постановеното определение в частта на присъдените разноски. Частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение