Определение № 549 от 23.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4510/2019 г.

Делото е образувано по частна жалба на Адвокатско дружество „Цветанов и Методиев“, чрез адв. Г. П. – С. от САК, срещу определение № 11365/02.10.2019 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 11365/2018 г., в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че определението по чл. 248, ал. 1 ГПК на въззивния съд е неправилно. Насрещната страна българска агенция по безопасност нахраните (БАБХ), представлявана от Д. И., чрез пълномощник Р. В., отговарят в срок, че жалбата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховен касационен съд съдебен акт. Въззивното решение подлежи на касационно обжалване и съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, определението за изменението му в частта за разноските, също подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК (срв. разясненията в ТР – 6/2012 г. на ОСГТК) и жалбоподателят не обосновава основания за допускане на касационно обжалване, нито представя изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съставът на Софийски апелативен съд в определение № 11365/02.10.2019 г., постановено по въззивно гр.д. № 11365/2018 г. е отказал да измени свое въззивно решение № 5493 от 18.07.2019 г. в частта относно присъдените в полза на Адвокатско дружество „Цветанов и Методиев“ съдебноделоводни разноски относно адвокатското възнаграждение. Намерил е, че няма основание да коригира присъдения размер от 600 лв., като е потвърдил извода си, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Определението е правилно. Предметът на спора по делото е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 286 ЗЗД. Цената на сумата, предмет на исковия спор е 5396,70 лв. Платеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1800 лв. за инстанцията – повече от 1/3 от имуществения интерес. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че с оглед неговата защита се е изисквало установяване на голям обем от доказателствен материал, свързан с осъществена процесуална защита по 10 броя съдебни дела. Въззивното производство е образувано по жалба на насрещната страна (искът на адвокатското дружество е изцяло уважен) и неговият предмет е очертан от въззивната жалба и отговора. Във въззивното производство не са искани и не са събирани нови доказателства; въззивният съд в решението си не е обсъждал събрани, но необсъдени от първата инстанция доказателства. Спорът е бил изцяло изяснен от първостепенния съд, не са въвеждани нови фактически твърдения, доводи и възражения по материалноправния спор нито от въззивника (ответник по иска), нито от въззиваемата страна (ищец по иска). Въззивният съд е препратил изцяло към фактическите и правни съображения, изложени в решението на Софийски районен съд. В този смисъл неотговарящи на данните по делото са твърденията, че основно адекватната адвокатска защита на адвокатското дружество във въззивното производство е станала причина за потвърждаването от съда на първоинстанционното решение. Действително, въззивната жалба е обемна, но по същество на фактическите твърдения, правни доводи и възражения не се различава от отговора на исковата молба и писмената защита пред първа инстанция (вкл. повтаряне на цели пасажи от текста). Отговорът на въззивната жалба е също обемен, но следва да се има предвид, че възраженията в основата си не са нови. Броят на страниците на изготвения от адвоката документ не могат да са определящи – напр. в случая общо две страници от отговора на въззивната жалба представляват възпроизвеждане диспозитива на първоинстанционното решение – първо, в началото какво бил постановил съдът и после в края – какво решение да постанови въззивния съд, посочено е още коя страна обжалва и по какви съображения. За обема на изготвения документ определящ е и стилът на изразяване, както и начина на оформление на документа – разредка, интервали и пр. Производството пред въззивната инстанция се е развило в едно открито съдебно заседание, продължило 6 минути. Разгледаната от въззивния съд частна жалба срещу определението на СРС по чл. 248, ал. 1 ГПК, също не може да обуслови извод за значителна фактическа и правна сложност на делото. В заключение, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съдът