Определение № 9730 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9040/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Евро Финанс 2007“ ЕООД, ЕИК 204495675, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], чрез пълномощника адвокат Т. Илиев срещу определение № 27863/10.07.2026г., постановено по адм. дело № 6118/2024г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу писмо с изх. № ЗТ2-01-07-26560#44/05.06.2024 г. на главния секретар на Агенция по заетостта относно възражение на дружеството срещу искане рег. № ЗТ2-01-0726560#42/17.05.2024 г. на директора на ДБТ “Сердика“ и е прекратено производството по делото. Релевирани са възражения за неправилност на първоинстанционното определение. Развити са съображения за характера на оспореното писмо, като са изложени доводи за наличие на белезите на индивидуален административен акт, с който се създават задължения за адресата. Частният жалбоподател счита, че съдът неправилно е отъждествил два различни документа и е направил неправилен правен извод за недопустимост на жалбата. Посочва се, че дори оспореното писмо да не представлява самостоятелен административен акт, с оглед издаването му в рамките на спор по изпълнение на административен договор съдът е следвало да даде указания за уточняване формата на търсената защита. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия за произнасяне по същество на подадената жалба. В условия на евентуалност претендира връщане на делото с указания за предоставяне на възможност да уточняване формата на търсената защита относно изпълнение на административния договор съобразно чл.18ж и чл.128, ал.1, т.3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Главен секретар на Агенция по заетостта, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Христова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира се оставяне в сила на обжалваното определение.. Върховният административен съд - шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Евро Финанс 2007“ ЕООД, гр. София срещу писмо с изх. № ЗТ2-01-07-26560#44/05.06.2024 г. на главния секретар на Агенция по заетостта, с което е оставено без уважение възражение на дружеството срещу искане рег. № ЗТ2-01-0726560#42/17.05.2024 г. на директора на ДБТ “Сердика“. Първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че между Агенцията по заетостта в качеството й на възложител и „Евро Финанс 2007“ ЕООД е сключен административен договор № ЗТ2-01-07-26560#4/18.10.2021 г. за осигуряване на заетост по приоритерна ос 1 на ОПРЧР 2014-2020, по проект „Заетост за теб“. На дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение с писмо рег. № ЗТ2-01-07-26560#42/17.05.2024 г. на директора на ДБТ “Сердика“, в която е указано, че в 14-дневен срок следва да възстанови изплатената от страна на възложителя сума в размер на 3 996,09 лева. От „Евро Финанс 2007“ ЕООД е подадено възражение, като с писмо рег. № ЗТ2-01-07-26560#44/06.05.2024 г. Агенцията по заетостта е потвърдила становището си, че от дружеството не е спазен ангажиментът за устойчива заетост, поради което дължи възстановяване на посочената в предходното писмо сума, както и че при липса на доброволно възстановяване ще бъдат предприети действия за принудително събиране съгласно българското законодателство Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че процесното писмо не представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. След анализ на нормите на чл.28г от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), чл. 37, ал. 1 от Закона за държавните помощи, чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166, ал. 1 от ДОПК обосновава, че в случая не е налице приключило производство по установяване на публично държавно вземане с акт за установяване на публично държавно вземане, поради което подадената жалба е недопустима. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор, че сключеният между страните договор № ЗТ2-01-07-26560#4/18.10.2021 г. за осигуряване на заетост по приоритерна ос 1 на ОПРЧР 2014-2020, по проект „Заетост за теб“ е такъв по чл.30б от ЗНЗ, административен по своя характер и има за предмет предоставяне на средства по чл.30а от ЗНЗ за изпълнение на програма за насърчаване на заетостта по проект, финансиран от средства на Европейския съюз. Средствата представляват минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013г относно прилагането на чл.107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз към помощта de minimis, OB L 352/24.12.2013г. Съгласно чл. 28г от Правилника за прилагане на ЗНЗ, при неспазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 2023/2831, Закона за насърчаване на заетостта и този правилник предприятието възстановява пълния размер на предоставените средства по договора по чл. 30б ЗНЗ със законната лихва от момента на получаването до окончателното им изплащане. Агенцията по заетостта изпраща покана до работодателя, институцията, осъществяваща обучение на възрастни или професионално ориентиране, за доброволно изпълнение на задължението в 14-дневен срок от получаването на поканата. В поканата за доброволно изпълнение Агенцията по заетостта уведомява работодателя, институцията, осъществяваща обучение на възрастни или професионално ориентиране, за размера на дължимите суми, срока за възстановяването им, банковата сметка, по която да бъдат възстановени, реда, по който Агенцията по заетостта да бъде уведомена за доброволното възстановяване, както и за действията по принудителното изпълнение, които ще бъдат предприети след изтичането на срока за доброволно изпълнение. В случай че работодателят, институцията, осъществяваща обучение на възрастни или професионално ориентиране, не изпълни доброволно задължението си, в срок до 10 работни дни след изтичането на срока за доброволно изпълнение на задължението Агенцията по заетостта уведомява Националната агенция за приходите за събиране на вземането. Предвид тази нормативна уредба следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че писмо с изх. № ЗТ2-01-07-26560#44/05.06.2024 г. на главния секретар на Агенция по заетостта не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. То съдържа информация относно уведомяване за възможността за доброволно възстановяване на получени за работника средства. Предвид характера си не съставлява акт, създаващ права и задължения за лицето или непосредствено засягащ свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Неизпълнението в указания 14 – дневен срок като правна последица води до реализиране на възможността за установяване и събиране на средствата по реда на ДОПК. Съгласно чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз и лихвите върху тях. Видно от текста на разпоредбата, се изисква наличие на административен акт, с който задълженията да са установени. Съгласно чл.166 ал.1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Според ал.2 на същия текст, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. т.е. с издаването на административен акт, който съгласно чл.166, ал.2 от ДОПК следва да бъде издаден от ръководителя на съответната администрация, след като няма предвиден ред в съответния закон. Несподелима е тезата на частния жалбоподател, че писмо с изх. № ЗТ2-01-07-26560#44/05.06.2024 г. на главния секретар на Агенция по заетостта (последващо изпратената покана с писмо рег. № ЗТ2-01-07-26560#42/17.05.2024 г. на директора на ДБТ “Сердика“) съдържа окончателно властническо произнасяне на Агенцията по заетостта относно наличие на договорно нарушение, основание за възстановяване на получените средства, размер на подлежащата на възстановяване сума и последиците при неплащане. В тази връзка следва да се отбележи, че писмото не е издадено от административен орган, на когото са възложени правомощия по контрол върху разходването на средствата по ОПРЧР 2014-2020 и в изпълнение на тези правомощия. Очевиден е уведомителният му характер, поради което от него пряко не се пораждат задълженията в тежест на работодателя „Евро Финанс 2007“ ЕООД за възстановяване на суми. Така направеното волеизявление е част от производството по възстановяване на неправомерно изплатени суми на работодателя, което ще завърши с акт за установяване на публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. Едва актът, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК, от който ще възникнат задължения за адресата, ще подлежи на съдебен контрол, до какъвто правилен правен извод е стигнал и първоинстанционният съд. Не намира опора в мотивите на процесното определение оплакването в частната жалба, че съдът е отъждествил по характер и последици писмо с изх. № ЗТ2-01-07-26560#44/05.06.2024 г. на главния секретар на Агенция по заетостта с писмо рег. № ЗТ2-01-07-26560#42/17.05.2024 г. на директора на ДБТ “Сердика“. Неоснователно се поддържа от дружеството-жалбоподател, че съдът е следвало да му укаже да уточни формата на търсената защита. Съдебното производство е диспозитивно - чл. 126 от АПК, т. е. производство пред съд може да се образува само при надлежно сезиране на съда от заинтересована страна. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК, към който препраща чл. 144 от АПК, обемът на защитата, предоставяна от съда се определя от страните. Съдът не е свободен в преценката си кога и по какво да се произнася, а дължи произнасяне само когато е сезиран и по искането, с което е сезиран. Действително, по силата на чл.9, ал.4 АПК той е длъжен да съдейства на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, но само за този въпрос, който е въведен надлежно като предмет на производството. Съдът няма процесуално задължение да напътства страната по какъв начин, с какви процесуални средства и в кой момент да сезира съда в защита правата си, особено когато от документите по делото става ясно, че тази страна обективно не е затруднена в осигуряване на защитата си. По изложените съображения оспореното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу писмо изх. № 9101-15-834#2/13.08.2022г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора на частния жалбоподател не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, пр. 1 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,