Определение № 339 от 10.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3406/2014 г.

Производството е по реда на чл.66, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение № 39, постановено на 27.03.2014 год. по ч.гр.дело № 5299/2013 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ-то гражданско отделение, с което е оставена без уважение молбата на адвокат Д. Н. Г. за възстановяване на срока за обжлаване на определение № 73 от 04.06.2013 год. по гр.дело № 1440/2012 год. на Върховния касационен съд, ІІІ-то гражданско отделение, инкорпорирана в частна жалба вх.№ 9815 от 25.10.2013 год. /по последната е образувано ч.гр.дело № 7258/2013 год. по описа на І-во гражданско отделение на Върховния касационен съд/. Недоволен от определението е жалбоподателят Д. Н. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като претендира за отмяната му с уважаване искането за възстановяване срока за обжалване понеже са налице предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК. Ответникът по частната жалба Висш адвокатски съвет [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение касационният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срок за обжалване тъй като не е установено пропускането да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Взето е предвид, че представените доказателства установяват факта на ползване на годишен отпуск от 05.06. до 20.06.2013 год., но не и факта на връчване на съобщението на невярно отразена дата. Частната жалба е редовна и допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Взето е предвид, че не е установено особено непредвидено обстоятелство, което да е непреодолимо в срока /едноседмичен/ съгласно чл.64, ал.2 ГПК още повече, че след безспорно ползвания отпуск до 20.06.2013 год. жалбоподателят на другия ден е бил в кантората си и е могъл да подаде в срок частната жалба. По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение