Определение № 853 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12047/2024 г.

ВАСЧетвърто отделение05.02.2025 г.докладчик Румяна Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 17695 от 24.09.2024 г., постановено по адм. дело № 8222/2024 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Ц. П. М. от гр. София, Р. Г. Г. от гр. София и С. Г. Ф. от гр. София да заплатят на Столична община сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

Мотиви

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Ц. П. М. от гр. София, Р. Г. Г. от гр. София и С. Г. Ф. от гр. София, в качеството им на наследници на Г. Г. М., подадена чрез адвокат Г. Николова, срещу определение № 17695 от 24.09.2024 г., постановено по адм. дело № 8222/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Частните жалбоподателки считат, че обжалваното определение е неправилно, тъй като според тях оспореното решение на кмета на район „Подуяне“ – Столична община е индивидуален административен акт. Искат Върховният административен съд да отмени постановеното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – кметът на район „Подуяне“ – Столична община, чрез процесуален представител старши юрисконсулт К. Захариев, с представено възражение оспорва частната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК, от надлежни страни, при наличие на правен интерес и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба от Г. Г. М. срещу решение № РПД24-ГР94-523-8:11.07.2024г., издадено от кмета на район „Подуяне“ - Столична община. В изпълнение на дадени от съда указания, процесуалният представител на оспорващия изрично е заявил, че предмет на жалбата е именно цитираното решение на кмета. Административен съд София – град е приел, че в конкретния случай с обжалваното решение не се изменя или отменя акта на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО). Волеизявлението е за отхвърляне на оспорването срещу съответния административен акт. Следователно според съда в този случай в съответствие с разпоредбите на чл. 145, ал. 2, т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК, отказът на кмета на район „Подуяне“ - Столична община, в качеството му на непосредствено по-горестоящ административен орган по смисъла на чл. 81, ал. 1 от АПК не подлежи на съдебно оспорване. Изложеното е мотивирало съда да постанови оспорения понастоящем правен резултат. Определението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. С оглед фактите по делото се установява, че решение № РПД24-ГР94-523-8:11.07.2024г., издадено от кмета на район „Подуяне“ - Столична община, е издадено в производство по чл. 10, ал. 4 от НРУУРОЖТСО, а именно по реда на задължителното административно обжалване на актовете на колективния орган (Комисията по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖТСО) пред кмета на района. С оглед изрично формирания петитум за отмяна на решението на кмета на район „Подуяне“ - Столична община съдът е направил правилен извод, че решението не подлежи на съдебно оспорване. В случая съдът правилно е преценил в какво се състои отправеното до съда искане и кой административен акт се оспорва пред съда, като преди да прекрати производството по делото е дал указания на страната да съобрази разпоредбите на чл. 98 и чл.145 от АПК. Следва да се има предвид и че страната е била представлявана от адвокат. Подавайки жалбата срещу решението на кмета на район „Подуяне“ - Столична община жалбоподателят е сезирал съда с искане за съдебен контрол на административен акт, който не подлежи на оспорване. Това следва от нормите на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, според които решението на по-горестоящия административен орган подлежи на съдебен контрол само когато с него е изменен първоначалния административен акт или същият е отменен и въпросът е решен по същество, какъвто не е процесния случай. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорването е недопустимо и е прекратил производството по делото. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски следа да се присъдят на ответника - кмета на район „Подуяне“ – Столична община. Поради това частните жалбоподателки следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

16