Определение № 3230 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 381/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с вх. № 3568/06.03.2025 г. по описа на ВАС, подадено от заместник - кмета на Община Сливен за изменение на решение № 2116/04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 381/2025 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение, в частта, с която съдът е му присъдил сумата 1 700 лв. разноски за касационното производство вместо своевременно претендирани и доказани и разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ВАС и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Иска се изменение на решението на съда, като се присъдят в полза на страната и направените разноски пред ВАС и КЗК за процесуално представителство. Ответниците не изразяват становище. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането за допустимо, като подадено от легитимирано лице в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: С решение № 2116/04.03.2025г. по настоящото адм. дело е отменено решение № 1301/05.12.2024 г., постановено по преписка № КЗК-827/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на ДЗЗД “ВОД с. Градско 2024“ срещу решение № D36759550/03.09.2024 г. на заместник-кмета на Община Сливен за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет “Изпълнение на строителни и монтажни работи на обект: “Допълнително водоснабдяване с. Градско, Община Сливен““. Със същото решение е осъдено ДЗЗД “ВОД с. Градско 2024“ да заплати на Община Сливен сумата от 1 700 лева, представляваща разноски по делото. Съдът е приел, че макар в представения списък на разноските се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, общо в размер на 7 200 лв. за производствата пред касационната инстанция и КЗК /по 3 600 лв./, доколкото не са налице данни относно размера на адвокатския хонорар, изплатен само за един адвокат, /какъвто единствено е дължим по аргумент от чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 228 АПК/, то и искането за присъждане на разноски в тази му част, като недоказано, следва да бъде оставено без уважение. Действително, както основателно се твърди в искането на зам. кмета на Община Сливен, в чл. 4, ал.1 от представения договор за правна помощ от 27.09.2024г. за представителство в производството пред КЗК, страните са уговорили, че за изпълнението на услугите, уговорени в чл.3 от този договор, възложителят ще заплати на изпълентиеля възнаграждение за представителство от един адвокат в размер на 3 000 лв. /с ДДС- 3 600 лв./. В съответствие с данните по делото е и твърдението ,че е идентична клаузата на чл.4, ал.1 от договора за правна помощ от 16.12.2024г. за представителство в производството пред ВАС, като наред с това е представена фактура от 20.01.2025г., в която е записано, че е дължимо адвокатско възнаграждение за един адвокат за изготвяне на касационна жалба срещу решението..." На осн.чл. 217, ал. 1 от ЗОП и чл. 143, ал. 1 от АПК когато обжалваният акт бъде отменен държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. При отмяна на решението на КЗК и уважаване на жалбата на дружеството от съда, претендираните своевременно и доказани разноски за двете производства, следва да бъдат присъдени, поради което решението следва да бъде изменено като бъдат присъдени разноските направени за процесуално представителство в производствата пред КЗК и ВАС в размер на 7 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение