Определение № 4597 от 12.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Асенов, понастоящем в затвора – [населено място], срещу определение № 3134/07.12.2023г. на тричленен състав на Административен съд – Бургас по частно касационно административно дело № 2019/2023г. по описа на Административен съд – Бургас. Видно от заявление вх. № 3489/22.03.2024г., жалбоподателят е уточнил, че оспорва определението в частта, с което е оставена без разглеждане като недопустима, частната му жалба срещу определение № 2503/04.10.2023г. по адм. дело № 1559/2023 г. на Административен съд – Бургас в частта, с която е освободен от внасянето на държавни такси по делото и е прекратено производството по ч.к.а.д. № 2019/2023г. в тази част. Частният жалбоподател излага доводи за неправилно определение. Счита, че същото е постановено в противоречие с материалния закон. Прави искане за уважаване на жалбата. Ответникът не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Жалбоподателят А. Асенов, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора – [населено място] е подал жалба против заповед № Л-3050/10.08.2023г. и заповед № Л-3038/09.08.2023г., двете на главния директор на ГДИН, с които е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗН-712/13.07.2023г. на началника на затвора – [населено място], с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. По жалбата на Асенов е образувано адм. дело № 1559/2023г. по описа на Административен съд – Бургас, в производството по което жалбоподателят е поискал отмяна на оспорените заповеди, освобождаване от внасяне на държавни такси и предоставяне на правна помощ. С определение № 2503/04.10.2023г., Административен съд – Бургас е освободил оспорващия от внасяне на държавни такси в производството до неговото приключване, отхвърлил е искането му за предоставяне на правна помощ и е оставил без разглеждане предявената жалба като е прекратил производството по делото. Съдебният акт е обжалван от Асенов пред тричленен състав на Административен съд – Бургас, като по жалбата е образувано частно касационно административно дело № 2019/2023г. С определение № 3134/07.12.2023г., тричленният състав на Административен съд - Бургас е оставил в сила определението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ, както и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № Л-3050/10.08.2023г. и заповед № Л-3038/09.08.2023г., двете на главния директор на ГДИН и е прекратено производството по делото. Със същото определение е оставена без разглеждане частната жалба на Асенов срещу определение № 2503/04.10.2023г. по адм. дело № 1559/2023 г. на Административен съд – Бургас в частта, с която е освободен от внасянето на държавни такси по делото, и е прекратено производството по ч.к.а.д. № 2019/2023г. в тази му част. Съдът е приел, че жалбоподателят няма интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт, който е благоприятен за него, доколкото предявеното искане за освобождаване от внасяне е държавна такса е уважено. Предмет на оспорване в настоящото производство е определението на тричленния състав на Административен съд – Бургас в прекратителната му част. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 210, ал.1 от АПК, приложима по препращането с чл.236 от АПК и в производството по частните жалби, регламентира, че право на касационно обжалване имат страните по делото, за които съдебният акт е неблагоприятен. В случая, с определението си първоинстанционният съд е уважил искането на Асенов и го е освободил от внасяне на държавни такси по делото до приключване на производството, т.е. постановеният съдебен акт е благоприятен за жалбоподателя, с оглед на което същият няма качеството на засегната страна и няма право да го обжалва. Предявената частна жалба е недопустима, а оспореното определение, с което същата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, е обосновано и правилно. По изложените съображения, обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,