Определение № 666 от 16.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5335/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№20740/16.7.2014, г., подадена от К. И. Б. от [населено място], лично и като управител на [фирма] – В., срещу определение №680/27.6.2014 г. по гр.д.№701/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, т.о., с което е върната частна касационна жалба вх.№18469/25.6.2014 г., с която е обжалвано определение №1869/14.5.2014 г. по същото гражданско дело, в което е потвърдено определение №16963/18.11.20134 г. по гр.д.№8072/2012 г. по описа на Варненския районен съд, ХХІ състав, с което е върнато депозираното от К. И. Б., лично и като управител на [фирма] – В. възражение на основание чл.129, ал.3 ГПК. Въззивната инстанция е приела, че действително в обжалваното определение е посочено, че съдебният акт може да бъде обжалван пред ВКС, но същевременно с влизане в сила на ТР №4/2014 г. на ВКС ОСГТК(т.8 от същото) е прието, че въззивните определения в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване, поради което частната касационна жалба следва да бъде върната на жалбоподателите, тъй като обжалваният съдебен акт е окончателен. Срещу определението на Варненския окръжен съд от 27.6.2043 г. е подадена частна жалба с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и продължаване на съдопроизводството. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид изложеното в отговора намира следното: Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Съгласно приетото в т. 8 на ТР№4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Атакуваното с частната касационна жалба определение, по която е образувано настоящото производство, попада в хипотезата на т.8 на цитираното тълкувателно решение, поради което същата е следвало да бъде върната. В процесния случай частната касационна жалба е подадена след влизане в сила на ТР №4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но дори и да е била подадена преди това, при наличието на висящност на делото, без ВКС да се е произнесъл по жалбата, следва се приложи посоченото тълкувателно решение, на основание чл.130 ЗСВ. Ето защо правилно Варненския окръжен съд е върнал частната касационна жалба. Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,