Определение № 716 от 14.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 453/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 22573/31.12.2024г., подадена от Д. Е. К., чрез адвокат Н. Д. - И., срещу определение № 5769 от 11.12.2024 г., постановено по гр. д. № 4623/2024 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 5626/7.10.24г. на Д. Е. К. за отмяна по чл. 303 ГПК на определение № 3815/31.07.24 по г.д.№.505/24 на ВКС, ІV ГО, постановено на основание чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като недопустима. В частната жалба по съображения, че съдът неправилно е оставил без разглеждане молбата за отмяна, неотчитайки преграждащия характер на определението по чл.288 ГПК и изключвайки го от предметния обхват на производството по чл.303 ГПК, жалбоподателят релевира искане за отмяна на обжалваното определение. Излага и доводи по същество на правния спор. Насрещната страна по частната жалба Г. П. С. не е подала отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните. Обжалваният съдебен акт е постановен по молба на Д. Е. К. за отмяна по чл.303 ал.1 ГПК на определение № 3815/31.07.24 по г.д.№ 505/24 на ВКС, ІV ГО, с което в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №.239/7.11.23 по г.д.№.406/23 на ОС Враца. За да обоснове извод, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, предходният състав на ВКС е посочил, че постановеното в производство по чл.288 ГПК определение не подлежи на отмяна по реда на глава двадесет и четвърта от ГПК; че отмяната по чл.303 и следващите от ГПК е еднократна възможност за извънинстанционен контрол на съдебните решения; че съгласно приетото в т.6 на ТР №.7/14 от 31.07.17 на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, а определението по чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване не попада в цитираното изключение. Определението е правилно. Недопустима е молба за отмяна по чл. 303 ГПК на определение, постановено от ВКС на основание чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, тъй като определението не е от категорията на подлежащи на отмяна съдебни актове. Според задължителните постановки на ППлВС № 2/77 г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения. Съгласно приетото в т. 6 на ТР № 7/14 от 31.07.17 на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. С определението по чл.288 от ГПК касационният съд, изпълнявайки специфична правораздавателна дейност, разрешава въпроса, налице ли са основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като в това производство Върховният касационен съд извършва селекция на касационните жалби, без да се произнася относно съществуването на признатото или отречено с решението спорно материално право. Постановеното определение съдържа разрешение само на процесуалноправни въпроси, свързани с наличието или отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване, но не разрешава материалноправни въпроси от предмета на делото, не се ползва със сила на пресъдено нещо, не прегражда развитието на производството, а и законът не предвижда обжалваемост на този съдебен акт, с постановяването на който, в хипотеза на недопускане на касационно обжалване, процесуалният ред за защита в процеса е изчерпан. С оглед изложеното определението на ВКС по чл.288 от ГПК не подлежи на отмяна чрез извънинстанционните способи на чл.303 и сл. от ГПК, а и не е от категорията на подлежащите на обжалване с частна и с частна касационна жалба актове, посочени в чл.274, ал.2 и ал.3 от ГПК По тези съображения наведените в частната жалба доводи не могат да бъдат споделени, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение