Определение № 2923 от 11.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2377/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Областна администрация – Областен управител на [населено място] против решение № 247/13.07.2024 г. по в.гр.д. № 232/2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник, потвърждаващо решение № 126/08.02.2024 г. по гр.д. № 2425/2023 г. на Районен съд – Перник. С първоинстанционното решение е признато за установено, че настоящият касатор дължи на “Инфраконструкт” ООД сумата от 7 200 лева, представляваща плащане за проектантска услуга по изготвяне на инженерно-техническа експертиза и заключение към нея, съгласно Приложение № 3 към чл. 21, ал. 2, т. 3 и чл.22, т. 1 и т. 2 от Правилника на МКВП към МС за обект: “Осигуряване на безопасна проводимост на участък от коритото на р. Конска с дължина 2400 м извън урбанизираната територия на [населено място] до включването й в р. Струма”, и сумата от 152 лева - лихва за забава за периода от 15.12.2022 г. до 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 01.03.2023 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед по ч.гр.д. № 0911/2023 г. на ПРС, като е отхвърлен искът за мораторна лихва за периода от 02.03.2023 г. до 01.06.2023 г. за разликата над уважения размер до претендирания от 338 лева като неоснователен. Ответникът по касация “Инфраконструкт” ООД възразява по допустимостта на касационната жалба, а ако се счете за допустима, оспорва искането за достъп до касация и жалбата като неоснователни. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 от ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК, съдебен акт. Настоящото дело е търговско. Една от страните е търговец съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ. Спорното вземане произтича от относителна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 вр. с ал. 3 ТЗ – договор за изработка на инженерно-техническа експертиза и заключение към нея, сключен от дружеството във връзка с упражняваното от него занятие. При тези данни и спорът във връзка с изпълнението, неизпълнението или прекратяването на съглашението, както и последиците от прекратяването му, е търговски по своя характер, съгласно изричната норма на чл. 365, т. 1 ГПК. Обстоятелството, че пред първата и съответно пред въззивната инстанция делото е разглеждано като гражданско, не променя този извод, тъй като по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 365 ГПК, предвиждаща по особените правила за търговските спорове да се разглеждат посочените там дела само от окръжния съд като първа инстанция, пред районните съдилища се образуват граждански такива, дори и предметът на спора да е търговски. Ето защо и за тези дела е приложим лимита от 20 000 лева по чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК за достъп до касация (в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС). В случая цената на предявения положителен установителен иск, въззивното решение по който е предмет на обжалване, е под законоустановения праг за търговски дела от 20 000 лева, което налага извода, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК същото не подлежи на касационна проверка. Посочването в диспозитива на решението, че същото подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, е без значение, тъй като за допустимостта на разглежданата жалба съдът следи служебно. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,