Определение № 3318 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1163/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. С., чрез процесуален представител адв. Й. Иванова срещу определение № 13670/16.12.2024 г. постановено по адм. дело №2820/2024 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), шесто отделение, с което се оставя без уважение искането на С. С. С. за допълване на определение № 9761/16.09.2024 г. постановено по адм. дело №2820/2024 г., по описа на ВАС, в частта за разноските. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определение № 13670/16.12.2024 г. постановено по адм. дело №2820/2024 г. по описа на ВАС и иска неговата отмяна. Ответната страна - Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стражица не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия, намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Производството по дело № 2820/2024 по описа на ВАС е образувано във връзка с касационна жалба от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица против решение № 428/07.02.2024 г. постановено по адм. дело № 85/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменена по жалба на С. С. С. заповед № ЗД/Д-ВТ-СВ-002/23.01.2024 г. на и.д. директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стражица, с която спешно по административен ред е настанено детето С. С. С. в приемно семейство, без съгласието на родителите, за срок до произнасяне на Районен съд – Павликени с решение по чл. 28, ал. 1 ЗЗДет. С определение № 9761/16.09.2024 г. постановено по адм. дело № 2820/2024 г., по описа на ВАС, е обезсилено решение № 428/07.02.2024 г. постановено по адм. дело № 85/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново на основание чл. 221, ал. 6 АПК и са прекратени съдебните производства по адм. дело № 85/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и адм. дело № 2820/2024 г. по описа на ВАС, на основание чл.27а, ал. 7 ЗЗДет. След съобщаването на определение № 9761/16.09.2024 г. постановено по адм. дело № 2820/2024 г., по описа на ВАС, в съда е постъпило искане от С. С. С., за допълване на определение № 9761/16.09.2024 г. в частта за разноските. С определение № 13670/16.12.2024 г. постановено по адм. дело № 2820/2024 г. по описа на ВАС, което е предмет на контрол пред настоящата инстанция, съдът е оставил без уважение искането на С. С. С. за допълване на определение № 9761/16.09.2024 г. постановено по адм. дело № 2820/2024 г., по описа на ВАС, като е изложил мотиви, че в конкретния случай за присъждане на сторените разноски е релевирана претенция с отговора на касационната жалба и е представен договор за правна помощ и съдействие от 05.03.2024 г., но с разпоредбата на чл. 27а, ал. 7 ЗЗДет. е въведено специално основание за прекратяване производството по чл. 27а ЗЗДет. и с него се дерогира приложението на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. В процесната хипотеза, тричленният състав е приел, че е налице влязло в сила съдебно решение № 66/21.03.2024 г. постановено по гр. дело № 149/2024 г. по описа на Районен съд – Павликени по чл. 28, ал. 4 ЗЗДет., което е основание за прекратяване на делото по чл. 27а, ал. 7 ЗЗДет. Прието е, че касационната инстанция по аргумент от чл. 221, ал. 6 АПК е обезсилила обжалваното решение № 428/07.02.2024 г. постановено по адм. дело № 85/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и е прекратила делото при наличие на процесуална пречка за разглеждането му, а не по волята на страните и няма законово основание да се присъдят поисканите от С. С. С. разноски за адвокатско възнаграждение. По силата на чл. 236 АПК за производството по обжалване на определенията се прилагат субсидиарно разпоредбите, уреждащи касационното обжалване на решенията. В чл. 223 АПК изрично е регламентирано, че касационното решение е окончателно. Постановеният съдебен акт от тричленния състав на ВАС съдържа произнасяне по същество на касационна жалба и като такова е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 236, вр. с чл. 223 от АПК. Разпоредбата на чл. 131 от АПК изрично регламентира, че съдебните производства по АПК са двуинстанционни. В чл. 221, ал. 3 АПК е предвидено, че когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. В случая касационният състав на съда е преценил, че първоинстанционното решение е недопустимо поради липса на предмет и затова след обезсилването на решението е прекратил съдебното производство. В този случай прекратяването на съдебното производство е част от произнасянето на касационната инстанция, поради което по силата на чл. 223 АПК постановеното касационно решение е окончателно и не подлежи на обжалване, включително в прекратителната му част. Разпоредбата на чл. 223 АПК е в пълно съответствие с установената в чл. 131 АПК двуинстанционност на съдебните производства по административни дела. В този смисъл независимо, че в определение № 9761/16.09.2024 г. постановено по адм. дело № 2820/2024 г., по описа на ВАС е посочено, че подлежи на обжалване, този акт на съда е окончателен и последващ инстанционен контрол би бил недопустим. На обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд по посочения ред би подлежало определение, с което се оставя без разглеждане подадената касационна жалба и се прекратява касационното производство. В настоящия случай обаче се прекратява от касационната инстанция производството по оспорването като цяло. Този съдебен акт като постановен в редовно касационно производство е окончателен. Обжалваното в настоящото производство определение е постановено на основание чл.248 от ГПК във вр. чл. 144 АПК. С него е отказано допълване на определение, постановено в касационно производство, което както бе посочено по-горе е окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 248, ал.3 изр.последно от АПК определението относно допълване на решението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Първоначалното решение, в случая определение, е именно това, което се допълва. След като определението, чието допълване е искано, не подлежи на обжалване, то и определението във връзка с това допълване не подлежи на обжалване. Следователно, в случая с произнасянето на тричленния състав на ВАС е изчерпан процесуалният ред за защита. Обстоятелството, че в процесното определение № 13670/16.12.2024 г. постановено по адм. дело № 2820/2024 г. по описа на ВАС, тричленният състав е посочил, че същото подлежи на обжалване не води до правопораждащи последици. Липсва законова възможност за обжалване на определението на втората касационна инстанция пред настоящия петчленен състав на ВАС, като трета инстанция. По изложените съображения, частната жалба е подадена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване и затова следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 236, вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,