Определение № 3162 от 11.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2098/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. И. Д. и Р. Г. Д. срещу Определение № 2194/25.08.2025 г. по в.ч.гр.д. № 2117/2025г. по описа на Апелативен съд София, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от двамата частна жалба срещу две протоколни определения от 05.06.2025г., постановени по в.гр.д. № 3184/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с първото от които съдът е оставил без уважение доказателствените им искания, заличил е допуснатата тройна съдебно-счетоводна експертиза, обявил е съдебното дирене за приключило и е дал ход на устните състезания по делото, а с второто е оставил без уважение искането им за отмяна на вече постановеното определение за даване ход на устните състезания. Жалбоподателите оспорват правилността на въззивното определение, като навеждат доводи единствено за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, досежно преценката на съда за липсата на предпоставки за обжалваемост, съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК. Считат, че неправилно въззивният съд е приел, че предмет на частната жалба е единствено определението на първоинстанционния съд, за оставяне без уважение техните доказателствени искания, като не е съобразил атакуването и на определението за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания по делото, в която част считат частната си жалба допустима. Неправилно, според жалбоподателите, въззивният съд е отрекъл преграждащия развитието на производството характер на това определение и като такова – неговата обжалваемост, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. По идентични съображения, отказа на първоинстанционният съд да отмени определението си за даване ход на устните състезания, запазвайки правните последици на същото, има преграждащ развитието на производството характер. Ответната стана - „Медиком 2000“ ООД - оспорва частната жалба като неоснователна, позовавайки се на мотиви към т. 7 и т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Считат, че според логиката на същите са изключени от инстанционен контрол определения на съда, подлежащи на проверка за правилност с инстанционния контрол на самото решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество се явява неоснователна. С две протоколни определения от 05.06.2025г., постановени по в. гр. д. № 3184/18г. по описа на Софийски градски съд, са оставени без уважение доказателствените искания на Н. Д. и Р. Д., заличена е допуснатата тройна съдебно-счетоводна експертиза, обявено е за приключило съдебното дирене и е даден ход на устните състезания по делото /първото/ и е оставено без уважение искането за отмяна на постановеното определение за даване ход по същество на делото /второто/. Въззивният съд е счел, че частната жалба е недопустима, тъй като атакуваните определения не попадат в хипотезите за обжалваемост съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – не са преграждащи развитието на производството, нито обжалваемостта им е изрично предвидена в закона. Частната жалба е неоснователна. Определенията на съда, постановени в хода на разглеждане на делото, подлежат на обжалване само в изрично предвидените в чл. 274, ал. 1 ГПК хипотези: когато са преграждащи развитието на производството – временно или окончателно / чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК / и чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона / чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК /. Безспорно липсва правна норма, уреждаща изрично обжалваемост на определения от вида, от който са тук атакуваните. Касаторите по начало поддържат първата хипотеза, изхождайки от определението на съда за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания по делото, но доводите им за преграждащия му характер са лишени от правна логика. Това определение, съответно отказа да бъде отменено то, не са преграждащи развитието на производството. Именно с произнасянето му за съда възниква / а с отказа да го отмени – остава / задължението да постанови съдебно решение по спора, самото то подлежащо на последващ инстанционен контрол, в хода на който подлежи на проверка и правилността на процесуалните му действия, вкл. на атакуваните пред апелативния съд първоинстанционни определения. Както се сочи в мотивите към т. 5 на ТР № 1/17.07.2001г. по тълк.дело № 1/2001г. на ОСГК на ВКС / макар относимо към касационната обжалваемост на съдебните актове, но доколкото и спрямо същата намира приложение чл. 274, ал. 1 ГПК /, обжалваемостта е средство за контрол срещу незаконни определения, които не могат да се проконтролират по повод на обжалване на решенията, с които се пресича възможността за завършване на делото с постановяване на решение и се заличават с обратна сила процесуалните действия до постановяване им. Под временно препятстване развитието на производството, предпоставящо обжалваемост, съдебната практика / вкл. цитираното ТР / визира определенията за спиране на делото, на основанията по чл. 229 ГПК, както и тези, с които се отказва възобновяване на спряно производство. Жалбоподателите отчитат преграждащата самото съдебно дирене последица от постановяването на определението за даване ход на устните състезания. Ако събирането на доказателства или проверката им са неправилно ограничени от съда, с което би било нарушено правото на защита на страната, се касае за съществено нарушение на съдопроизводствени правила – основание за атакуване на съдебното решение, съгласно чл. 281, т. 3, пр. второ ГПК. Потестативното право на жалба, на това основание, за страната възниква с постановяване на съдебното решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение