Определение № 9127 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9582/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. М. Т., чрез адвокат Стоянов, против определение № 20757 от 16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 4883/2025 г. по описа на Административен съд - София-град. С доводи за неговата неправилност се иска отмяната му. Иска присъждане на разноски по делото. Ответникът по частната жалба – Министерство на енергетиката, в писмен отговор чрез юрисконсулт Станева взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по предявения на основание чл. 203 и сл. АПК от В. М. Т. против Министерство на енергетиката иск, за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт, писмо на директора на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ при същото министерство. С обжалваното определение Административен съд - София-град на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс е върнал исковата молба. За да постанови този резултат съдът е приел, ищецът не е активно процесуално легитимиран да инициира производство по чл. 204, ал. 1 АПК, тъй като не е конкретният адресат на отмененото като незаконосъобразно писмо. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Когато се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, неговата отмяна по съответния ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Тази предпоставка в случая е налице. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. В случая ищецът претендира вреди, причинени му от отменен като незаконосъобразен акт, по негова жалба. Дали от отмяната на акта са произтекли твърдените в исковата молба за причинени неимуществени вреди е въпрос по съществото на спора, а не е въпрос на допустимост на исковата молба. По изложените съображения обжалваното определение като постановено при неправилно приложение на материалния закон е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно съгласно разпоредбата на чл.226, ал. 3 АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение