Определение № 12249 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10762/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от инж.Л. С. Ц. в качеството му на кмет на община Златица срещу определение № 1180/09.10.2024г. на Административен съд- София област по адм. д. № 1214/2024г., с което е оставено без уважение искането му за отмяна на допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК предварително изпълнение на Решение № 129 по протокол N15 от заседание на Общински съвет Златица от 30.09.2024г. С решението са приети преференциални условия за получаване на дърва за отопление за възрастни хора с ниски доходи, под прага на социалния минимум. В т.8 от решението е допуснато неговото предварително изпълнение, като е посочено, че се допуска в защита на обществения интерес на осн.чл.60 от АПК. В частната жалба са изложени оплаквания, че доказателствената тежест за актовете по чл. 60, ал. 1 от АПК тежи върху административния орган. Цитирането на текст от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК не е равносилно на мотивиране на същата. Прави се искане за отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, с което да се отмени допуснатото с разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК предварително изпълнение на Решение № 129 по протокол N15 от заседание на Общински съвет Златица от 30.09.2024г. От страна на Общински съвет Златица не е постъпило становище по допустимостта и основателността на частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд, трето отделение приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалбата е неоснователна, при следните изводи от правна страна: Предмет на съдебен контрол пред АССО е допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК предварително изпълнение на Решение № 129 по протокол N15 от заседание на Общински съвет Златица от 30.09.2024г. Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска в случай, че е налице някоя от предпоставките, предвидени в разпоредбата, която да презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В хипотеза на чл. 60 АПК, каквато е настоящата, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта за разлика от хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК, при която молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта би могла да му причини. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция. Действително, ал. 2 на същата разпоредба посочва, че разпореждането за предварително изпълнение се мотивира, но касационната инстанция споделя изводите на АССО, че наличието на значим обществен интерес може да се извлече от съдържанието на взетото решение. Правилно съдът е изложил мотиви, че в конкретния случай следва да бъде съобразен социалния статус на правоимащите, които са възрастни хора над 90 години, съответно над 80 години и месечен доход на първите под 580лв. Възрастта и посочения праг на доходи сами по себе си обосновават важния обществен интерес, тъй като се касае за подпомагане на социално слаба и особено уязвима социална група- възрастни хора, на прага на бедността. В допълнение, както е отбелязано и в мотивите на обжалваното определение, от особено съществено значение е предстоящото настъпване на зимния сезон, което несъмнено изисква по-бърза и адекватна реакция от страна на Общинския съвет за полагане на грижа за възрастните хора на територията на общината. По изложените мотиви, обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гопното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,