Определение № 9149 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9136/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу Определение № 1373 от 09.06.2026 г., постановено по адм. д. № 282/2026 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което производството по делото е прекратено и жалбата на К. Х. Д. срещу отказ за предоставяне на условия за присъединяване към ВиК мрежите е изпратена по подведомственост на КЕВР. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Сочи се, че след като първоинстанционният съд е приел оспорения отказ за индивидуален административен акт, е следвало да разгледа жалбата срещу него по същество. Излагат се доводи, че КЕВР не е по-горестоящ административен орган спрямо ВиК оператора и не представлява задължителна първа административна инстанция. Според жалбоподателя чл. 22 ЗЕ не дерогира общото правило на чл. 148 АПК и не предвижда задължително предварително сезиране на Комисията. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на Административен съд – Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа, че споровете между потребители и ВиК оператори подлежат на разглеждане първо от КЕВР, а съдебният контрол е последващ. Ответникът К. Х. Д. също оспорва частната жалба. Счита, че определеният от първоинстанционния съд ред за защита е правилен, като се позовава на правомощията на КЕВР по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за допустима. Подадена е в срока по чл. 230 АПК от органа, на който жалбата е изпратена по подведомственост и който съгласно чл. 130, ал. 4 АПК има право да обжалва определението. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Добрич е образувано по жалба на К. Х. Д. срещу отказ за предоставяне на условия за присъединяване към ВиК мрежите на поземлен имот с [идентификатор], находящ се в с.о. „Топола“, обективиран в писмо изх. № ПТО-РП-65 от 03.04.2026 г. на „ВиК Добрич“ АД. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че „ВиК Добрич“ АД е организация, предоставяща обществени услуги, и че отказът представлява индивидуален административен акт. Същевременно съдът е счел, че спорът подлежи на първоначално разглеждане от КЕВР на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ, поради което е прекратил съдебното производство и е изпратил жалбата на Комисията по реда на чл. 130, ал. 4 АПК. Определението е неправилно. За да прекрати производството и да изпрати жалбата по подведомственост на КЕВР, първоинстанционният съд е приел, че Комисията е компетентна да разгледа спора като задължителна първа административна инстанция. Този извод не намира опора в приложимата нормативна уредба. КЕВР не е по-горестоящ административен орган спрямо „ВиК Добрич“ АД. Между Комисията и ВиК оператора не съществува йерархическа административна подчиненост, при която КЕВР да разполага с общите правомощия на непосредствено по-горестоящ административен орган по смисъла на чл. 81 и сл. АПК. ВиК операторът е самостоятелно търговско дружество, а КЕВР е специализиран държавен регулаторен орган, който упражнява предоставените му със закон контролни и регулаторни правомощия. Наличието на такива правомощия не превръща Комисията в йерархически по-горестоящ орган спрямо оператора. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ предоставя на КЕВР компетентност да разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на ВиК услуги, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Тази компетентност е част от възложените на Комисията контролни и регулаторни функции. От нея обаче не следва, че КЕВР е задължителна първа административна инстанция при оспорването на всеки акт или отказ на ВиК оператор. Законът не предвижда, че отказът на ВиК оператор за предоставяне на изходни данни и условия за присъединяване задължително се оспорва първо пред КЕВР. Не е установено и правило, според което административният съд може да бъде сезиран едва след произнасянето на Комисията. Поради това не може по тълкувателен път да се приеме, че производството пред КЕВР представлява задължителна предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване. Разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗЕ също не обосновава извод за задължителност на производството пред КЕВР. Тя урежда съдебното обжалване на решенията, постановени от Комисията, когато същата е била сезирана и е провела производство по жалба на потребител. Нормата не дерогира общия ред за съдебно оспорване на индивидуалните административни актове и не превръща КЕВР в задължителна първа инстанция по всички спорове между потребители и ВиК оператори. Административният съд следва да разграничава компетентността на КЕВР да разгледа определена жалба, когато е сезирана, и наличието на задължителен административен ред, който трябва да бъде изчерпан преди сезирането на съда. Обстоятелството, че Комисията разполага с правомощия да разглежда жалби срещу ВиК оператори, не означава, че прякото съдебно оспорване е недопустимо. За настъпването на такава процесуална последица е необходимо изрично законово основание, каквото в случая липсва. Неправилен е и изводът, че жалбата следва да бъде изпратена на КЕВР, за да се произнесе вместо ВиК оператора по заявлението за присъединяване. Предмет на подаденото от К. Х. Д. заявление е предоставянето на изходни данни и условия за присъединяване на конкретен недвижим имот към съществуващите ВиК мрежи. Произнасянето по това заявление изисква извършване на индивидуална техническа преценка относно данни, които се събират от ВиК оператора, който стопанисва и експлоатира мрежите и разполага с необходимите технически, експлоатационни и проектни данни. Изпращането на жалбата на КЕВР по реда на чл. 130, ал. 4 АПК на практика би възложило на Комисията произнасяне, което не съответства на характера на нейните регулаторни правомощия. Комисията не може да бъде задължена да издаде вместо „ВиК Добрич“ АД изходни данни и условия за присъединяване, нито да извърши самостоятелно техническото проучване, възложено на оператора. В подкрепа на този извод е посоченото в частната жалба Решение № 1207 от 29.07.2021 г. по адм. д. № 645/2021 г. на Административен съд – Бургас, оставено в сила с Решение № 8917 от 13.10.2022 г. по адм. д. № 2494/2022 г. на Върховния административен съд. В това производство отказ на ВиК оператор, свързан с присъединяване към ВиК мрежите, е бил предмет на пряк съдебен контрол. Посочената практика потвърждава, че регулаторната компетентност на КЕВР не изключва компетентността на административния съд да провери законосъобразността на отказа. В случая, Административен съд – Добрич изрично е приел, че „ВиК Добрич“ АД е действало като организация, предоставяща обществени услуги и че отказът, обективиран в писмо изх. № ПТО-РП-65 от 03.04.2026г., представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. След като е достигнал до този извод, съдът е следвало да разгледа жалбата по реда на чл. 145 и сл. АПК. Приетото от първоинстанционния съд разрешение съдържа вътрешно противоречие. От една страна, отказът е квалифициран като индивидуален административен акт, подлежащ по принцип на съдебен контрол, а от друга страна, съдът е отказал да упражни този контрол, без да е налице специална законова разпоредба, която да изисква предварително произнасяне на КЕВР и след като жалбоподателката е избрала именно съдът да реши този административноправен спор, като го е сезирала със своята жалба. Така приложението на чл. 130, ал. 4 АПК необосновано е разширено за сметка на гарантирания от чл. 148 АПК пряк достъп до съд. Поради това не са налице основания за изпращане на жалбата по подведомственост на КЕВР. Комисията не е по-горестоящ административен орган спрямо „ВиК Добрич“ АД, производството пред нея не представлява задължителна административна фаза, а правомощията ѝ не включват заместване на ВиК оператора при първоначалната техническа преценка и предоставянето на условия за присъединяване. Следователно, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Административен съд – Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по жалбата срещу отказа. Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 2 АПК, Върховният административен съд