Определение № 1716 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 381/2025 г.

Производството по т.д.№ 381/2025 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. е образувано по молба на К. В. Д., [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решение № 265655/08.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 8216/2018 г. от Софийски градски съд, като противоречащо на влязлата в сила част на решение № 10481/22.07.2021 г. по гр.д.№ 1727/2020 г. на Софийски апелативен съд. Видно от изложените в молбата обстоятелства и уточнението в открито съдебно заседание на 27.05.2025 г. противоречието между двете решения се изразява в това, че в решението по гр.д.№ 1727/2020 г. на САС са обявени за нищожни клаузи от договори за кредит № HL40738/24.09.2008 г., които са обвързани с надплащане на суми от кредитополучателя и са свързани с основанието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем според разрешението по гр.д.№ 8216/2018 г. на СГС. Върховният касационен съд констатира следното: С решение № 265655/08.09.2021 г. по гр.д.№ 8216/2018 г. СГС е осъдил К. Д. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 94519,63 швейцарски франка, представляващи част от дължима главница по договор № HL40738/24.09.2008 г. ведно със законната лихва от 20.06.2018 г. С решение № 8671/18.12.2019 г. по гр.д.№ 12695/2016 г. СГС е прогласил нищожността на клаузите в чл.3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.2; чл.7, ал.2; чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и чл.23, ал.2 от договор № HL40738/24.09.2008 г., както и клаузите по т.ІV, V, VІ и VІІ от допълнително споразумение от 23.03.2009 г. и клаузите по чл.2; чл.3, чл.4, чл.5 и чл.7 от допълнително споразумение от 11.04.2011 г., както и е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на К. Д. сумата от 6469,01 швейцарски франка, представляваща разликата между размера на договорената и заплатена възнаградителна лихва за периода 11.07.2011 г. – 11.07.2016 г. и сумата от 10473,23 евро – платени без основание курсови разлики за същия период. С решение № 10481/22.07.2021 г. по гр.д.№ 1727/2020 г. САС е обезсилил решение № 8671/18.12.2019 г. по гр.д.№ 12695/2016 г. СГС в частта за прогласяване на нищожността на клаузата по чл.7, ал.2 от договора от 24.09.2008 г.; отменил е решението и е отхвърлил иска за прогласяване за нищожни на клаузите по т.ІV, V, VІ и VІІ от допълнително споразумение от 23.03.2009 г. и клаузите по чл.2; чл.3, чл.4, чл.5 и чл.7 от допълнително споразумение от 11.04.2011 г. и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата част. С определение № 50002/04.01.2023 г. по гр.д.№ 1337/2022 г. ВКС, ІІІ г.о. е допуснал касационно обжалване на решение № 10481/22.07.2021 г. по гр.д.№ 1727/2020 г. САС в обжалваната от К. Д. част и не е допуснал касационно обжалване в частта, обжалвана от „Юробанк България“ АД. С решение № 50001/28.06.2024 г. по гр.д.№ 1337/2022 г. ВКС, ІІІ г.о. е отменил решение № 10481/22.07.2021 г. по гр.д.№ 1727/2020 г. САС в частта за обезсилване и отмяна на първоинстанционно решение на СГС и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд. Производството пред САС след връщане на делото за ново разглеждане е висящо към настоящия момент. От посочените съдебни актове се установява, че решението по първоинстанционното гр.д.№ 12695/2016 г. на СГС в частта, за която молителят твърди, че е правилно и противоречи на решението по гр.д.№ 8216/2018 г. на СГС и чиято отмяна се иска, е влязло в сила по иска за прогласяване за нищожни на клаузите по чл.3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.2; чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и чл.23, ал.2 от договор № HL40738/24.09.2008 г. В останалата част по отношение на исковете за прогласяване за нищожни на клаузите по чл.7, ал.2 от договора от 24.09.2008 г. и на клаузите по т.ІV, V, VІ и VІІ от допълнително споразумение от 23.03.2009 г. и клаузите по чл.2; чл.3, чл.4, чл.5 и чл.7 от допълнително споразумение от 11.04.2011 г. решението не е влязло в сила. Първоинстанционното решение по гр.д.№ 12695/2016 г. на СГС, потвърдено с решението по гр.д.№ 1727/2020 г. на САС, е влязло в сила на 04.01.2023 г. – датата, на която е обявено определението по гр.д.№ 1337/2022 г. ВКС, ІІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване в тази част на въззивното решение. Съгласно чл.305, ал.1, т.4 ГПК молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК следва да се подаде в тримесечен срок от влизане в сила на последното от двете противоречиви решения. Решението по гр.д.№ 8216/2018 г. на СГС е влязло сила на 15.10.2021 г., а решението по гр.д.№ 12695/2016 г. – на 04.01.2023 г., съответно срокът за отмяна тече от 04.01.2023 г. и изтича на 04.04.2023 г. Молбата за отмяна на К. Д. е подадена на 26.09.2024 г., поради което същата следва да се остави без разглеждане поради неспазване на срока по чл.305, ал.1, т.4 ГПК и определението за даване ход на делото в открито съдебно заседание следва да се отмени. Разноски за производството не са претендирани от ответника. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд