Определение № 25 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7599/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на В. М. Б. от [населено място] против определение № 17451 от 26.09.2013 год. по ч. гр. д. № 11999/2013 год. на Софийски градски съд в частта му, с която е оставена без разглеждане частната й жалба от 26.07.2013 год. срещу действията на съда по съобщаването на постановеното решение по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК и архивиране на делото, като недопустима. Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно с оглед преграждането на пътя й за защита против постановеното първоинстанционно решение. Счита, че неправилно първоинстанционният съд приел за редовна процедурата по съобщаването на постановеното решение с обжалваните от нея действия, поради което и въззивният съд е следвало да се произнесе по обжалването им по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, с искане за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – [фирма], чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. М., оспорва частната жалба по съображенията в писмения отговор, с искане обжалваното определение да се потвърди и му се присъдят разноските по представения списък. Третото лице, помагач - [фирма] не е взело становище по частната жалба. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК постановеното определение на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба против процесуалните действия на първоинстанционния съд по съобщаване на постановеното решение и архивиране на делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, тъй като е преграждащо, поради което и с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК образуваното частно производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да приеме подадената от настоящата жалбоподателка частна жалба против процесуалните действия на първоинстанционния съд по приложението на чл. 47, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 ГПК за недопустима и поради това да я остави без разглеждане, въззивният съд приел, че същата е подадена срещу актове на съда, които не попадат в никоя от хипотезите на чл. 274 ГПК – нито преграждат по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидено изрично обжалването им, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Проверка на редовността на връчването на съобщението за постановеното решение би се осъществила при подаване на въззивна жалба, респ. връщането й поради просрочие, каквато не е настоящата хипотеза, а самостоятелно обжалване на тези процесуални действия по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК е недопустимо. Изводът е правилен, поради което и обжалваното определение следва да се потвърди. Процесуалният закон не предвижда обжалване с частна жалба на процесуалните действия на съда по съобщаването на постановеното решение по предвидените в него начини, нито същите представляват актове, които да преграждат по-нататъшното развитие на делото, тъй като не препятстват възможността страната да предприеме процесуални действия по обжалване на решението, което не й е съобщено, или са допуснати процесуални нарушения при съобщаването, както в случая се поддържа от жалбоподателката. Редът, по който твърденията могат да бъдат проверени е друг, а не чрез отделното им обжалване с частна жалба, което е процесуално недопустимо, както правилно е приел въззивният съд, поради което и обжалваното определение следва да се потвърди. Неоснователни са и останалите доводи в жалбата относно твърдени нарушения на международните актове, тъй като са неотносими към въпроса за необжалваемостта на процесуалните действия на съда по съобщаване на решението. С оглед изхода на настоящето производство следва да се присъдят направените от ответника [фирма] разноски в размер на 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък. Водим от горното ВКС, ІІ г. о., в настоящият си състав